Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
Господин Паркър Пайн излезе от кантората си и се качи два етажа по-горе. В една стая на тавана седеше госпожа Оливър, известната авторка на криминални романи и член на екипа на господин Пайн.
Той почука на вратата и влезе. Госпожа Оливър седеше пред масата, върху която имаше пишеща машина, няколко тетрадки, разхвърляни недовършени ръкописи и голяма торба с ябълки.
— Чудесен сценарий, госпожа Оливър! — поздрави я сърдечно господин Паркър Пайн.
— Добре ли мина всичко? — попита тя. — Радвам се.
— Само онази част, с водата в килера… — започна господин Пайн. — Не мислите ли, че в бъдеще бихме могли да използваме нещо малко по-оригинално? — Предложението му бе изказано с подобаваща скромност.
Госпожа Оливър поклати глава и си взе ябълка от торбата.
— Не мисля, господин Пайн. Вижте, хората са свикнали да четат за такива неща. Наводнение в килера, отравяне с газ и прочие. Предварителното познание дава допълнително силно вълнение, когато такова нещо наистина се случи на даден човек. Читателите са консервативни, господин Пайн. Те си харесват старите, добре познати истории.
— Е, вие по-добре знаете — отстъпи господин Паркър Пайн, имайки предвид четиридесет и шестте успешни романа на авторката, всичките бестселъри в Англия и Америка, преведени на френски, немски, италиански, унгарски, фински, японски и етиопски. — Какви са разходите?
Госпожа Оливър придърпа един лист към себе си.
— Като цяло съвсем умерени. Двете чернилки, Пърси и Джери, поискаха съвсем малко. Младият Лоримър, той е актьор, се съгласи да изиграе ролята на господин Рийд за пет гвинеи. Речта в килера беше запис, разбира се.
— Къщата „Уайтфрайърс“ се оказа изключително полезна за моята работа — отбеляза господин Паркър Пайн. — Купих я на безценица, но до момента я използвах за сцена на единадесет вълнуващи драми.
— О, щях да забравя! — възкликна госпожа Оливър. — Надницата на Джони, още пет шилинга.
— Джони ли?
— Да, момчето, което изливаше с лейка водата през дупката на тавана.
— Аха. Между другото, откъде знаете суахили, госпожо Оливър?
— Не зная суахили.
— Разбирам. В такъв случай в Британския музей знаят суахили, така ли?
— Не. В информационното бюро „Делфридж“.
— Колко полезни са съвременните източници на информация — промърмори господин Паркър Пайн.
— Тревожи ме единствено това, че когато двамата млади отидат на онова място, няма да открият никаква слонова кост.
— Човек не може да има всичко на този свят — рече господин Пайн. — Но ще прекарат чудесен меден месец.
Госпожа Уилбриъм седеше в шезлонга. Съпругът й пишеше писмо.
— Коя дата сме днес, Фрида? — попита я той.
— Шестнадесети.
— Шестнадесети ли? По дяволите!
— Какво има, скъпи?
— Нищо. Просто си спомних за един, който се казва Джоунс.
Колкото и да е щастлив един брак, има неща, които човек никога не бива да споделя.
„Вече нищо не може да се направи — помисли си майор Уилбриъм. — Трябваше да отида на онова място и да си взема обратно парите!“ Но тъй като беше честен човек, веднага се сети за другата страна на медала. „В края на краищата, аз бях този, който наруши уговорката. Предполагам, че ако бях отишъл на срещата с Джоунс, нещо щеше да се случи. Но както се оказа в действителност, ако не бях тръгнал да отивам при него, нямаше да чуя как Фрида вика за помощ и ние двамата навярно никога нямаше да се срещнем. Така че, макар индиректно, те май имат право на онези петдесет лири.“
Госпожа Уилбриъм също размишляваше. „Каква глупачка съм била, за да повярвам на обявата и да платя на онези хора три гвинеи! Те не направиха нищо. Ако знаех какво ме очаква. Първо господин Рийд, а после странния и романтичен начин, по който Чарли влезе в живота ми… И като си помисли човек каква невероятна случайност… и как можеше никога да не го срещна!“
Тя се обърна към съпруга си и му се усмихна с обожание.
Случаят с дамата, която се намираше в беда
Звънецът върху бюрото на господин Паркър Пайн дискретно избръмча.
— Да, моля? — обади се великият мъж.