Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Или май трябваше да кажа войнемайстор Трудан — поправи се Теорнис.
Стенуолд глътна захаросания скакалец и вдигна ръка.
— Само не тази титла, лорд-боен. Не ми е по вкуса.
— Тогава ще ви казвам Стенуолд, а вие ми казвайте Теорнис. Да минем на „ти“, става ли?
— Много любезно от твоя страна.
— Не повече от необходимото — отвърна паякът. — Сега ти си герой за своя народ и аз ще те лаская безсрамно, докато не се съгласиш с всичките ми искания. — По-бяла усмивка от неговата Стенуолд не беше виждал. — Винаги съм смятал, че си падам по титлите, но сега дори аз намирам, че моята започва да ми тежи. Напоследък проблемите от военно естество се множат с всеки ден.
Стенуолд кимна.
— Днес един човек бързаше и се обърна към мен с „войнетрудан“.
— Наистина забавно. Дано не ти се лепне като име.
— Историята познава и по-тежки случаи. — Стенуолд откри, че отново се е усмихнал. — Когато бях студент, в Академията постъпи нов преподавател, Хирам Майстер. Никой не си беше дал сметка как ще звучи името му заедно с титлата. Майстор Майстер. След има-няма десетница човекът напусна.
Теорнис се засмя учтиво.
— Стенуолд, в настроение ли си да обсъдим политиката на Паешките земи?
— А нима съществува такова настроение за хората от моята раса?
— Все пак има въпроси, които трябва да обсъдим. Викат ме у дома. Майка ми, сестрите ми и лелите ми са решили, че моите военни умения, доколкото ги имам, са нужни в Селдис. Осите едва ли ще понесат леко унищожението на Четвърта имперска армия. Ние, разбира се, ще твърдим, че нямаме нищо общо с безразсъдните богомолкородни диваци, нито сега, нито преди. Дори пратихме съболезнователни писъмца, макар че не бих искал да съм на мястото на куриерите, които ще ги занесат.
— Мислиш, че Империята на осите ще нападне Паешките земи.
— Все нещо ще трябва да направи във връзка със Селдис. Дали просто ще струпат войски наблизо, за да ни държат в напрежение, или наистина ще се опитат да превземат града, не знам, но със сигурност ще направят нещо. — Теорнис допи виното си и изчака един от мухородните слуги да напълни отново чашата му. — Странно е как границите по нашите места са сякаш тенденциозно размити. На нашите карти Меро и Егел са в границите на Паешките земи, те, както и цялата територия до началото на Фелиалския лес. Някои свръхугодливи картографи дори поставят Тарк и Кес в Паешките земи. Ние, паяците, обичаме да притежаваме разни неща. Едновременно с това обаче животът в Селдис осигурява по-особен мироглед, поглед в друга перспектива. От гледна точка на същинските Паешки земи, Селдис е забутано погранично градче, където да намерят пристан некадърните и изпадналите в немилост, но за нас, които живеем там, играем игрите си там и наблюдаваме с усмивка северните си съседи, които не могат — ще прощаваш, че го казвам, но и двамата знаем, че е вярно, — които не могат да се сравняват с нас в танца… Е, ние отдавна сме се примирили с факта, че размиването на границите е двустранно. И че по някакъв странен начин ние сме също толкова равнинци, колкото и вие в Колегиум. Равнинци и паяци едновременно. Именно затова Алданраелите и няколко други семейства под нашия флаг направиха това, което направиха. Сам разбираш, че решенията и действията ни през идните месеци ще са много важни. Ние не сме просто странични наблюдатели.
— Това го доказахте по достоен за възхищение начин, Теорнис.
— Армията ни край Селдис расте, готви се да отблъсне имперското нашествие, ако се стигне дотам. Търсим и съдействие от градовете на юг — Сиенис и островния Еверис. Ала възникна едно усложнение и именно в тази връзка ти, Стенуолд, при добро желание, можеш да се включиш в паешката политика.
— Желанията ми определено не включват участие във вашия танц — каза Стенуолд, — но ще ми бъде интересно да те изслушам. Продължи, моля те. Какво е това усложнение, за което говориш?
— Работата е там, че Селдис не е единствената допирна точка на Паешките земи с Империята. През последните години осите разшириха владенията си по източните краища на Ръбатата пустиня и навлязоха в нашата сфера на влияние. Ако решат да усилят натиска си там, ситуацията наистина ще стане сложна. Подобен натиск ще ни принуди да раздвоим както военните си сили, така и политическото си внимание. Онези, които имат търговски или други интереси в района, ще настояват да се сключи явен мир или тайно споразумение за общи действия срещу трета страна. Личният интерес, уви, има първостепенно значение в нашата култура.