Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Ти пък изобщо не си в състояние да ходиш никъде — обади се Ариана. Тисамон я стрелна с гневен поглед и тя разпери ръце. — Какво? Ранен е. Стенуолд направо ще откачи, ако разбере, че е станал от леглото.
— Въпреки това трябва да ида — настоя Ахеос, — и бих искал да дойдеш с мен, Тисамон, ти и дъщеря ти. Щом разбера къде е кутията, ще ударим мълниеносно, ще я вземем и ще я върнем тук, на сигурно място.
— За да сторя това, бих отишъл навсякъде — увери го Тисамон. — Тиниса ще реши сама за себе си, но аз ще дойда с теб.
Белите очи на молеца не издадоха нищо.
— Благодаря ти, Слуга на Зеленото — каза той. — Но най-напред трябва да се въоръжим със знание.
— Какво знание? — попита Ариана. — Кого ще попиташ? Доктор Никрефос знаеше, но той е мъртъв. Едва ли е имало друг.
— Скоро ще дойде един, който също знае — каза Ахеос и казаното ги смълча.
— Ти откъде?… — започна Ариана, но не довърши. Дълго време беше живяла сред здравомислещите бръмбарородни, но корените й черпеха сила от друга традиция. Сред паякородните също имаше провиждащи. — Видял си?!
— Стенуолд се е сдобил с рядък улов — обясни Ахеос. — Везмото на съдбата се е заплело в наша полза.
— Ахеос. — Тисамон уж го каза спокойно, но Ариана все пак долови в гласа му лек трепет. — Ти не беше… чак такъв провиждащ преди, нямаше чак такива точни прозрения.
— Не се мъчи да си тактичен — каза хрипливо молецът. — Аз определено не съм велик провиждащ, който съзира цялото бъдеще. „Малък послушнико“, така ме нарекоха. А сега ме водят за носа. Те виждат всичко, за което ви казах. И ме захранват с информация дотолкова, че да им играя по свирката. Знаете кого имам предвид.
Раменете на Тисамон потрепериха, сякаш са го полазили ледени тръпки. „Е, той със сигурност знае — осъзна Ариана. — Аз обаче не искам да имам нищо общо. Това си е богомолска магия и аз нямам място там.“
— Ще има разпит — продължи Ахеос. — Вече чувам ехото на въпросите. Тисамон, бих искал да присъстваш. В случай че нашият човек се окаже несговорчив.
Така или иначе, мина ден преди Стенуолд да уреди въпроса. Колегиумските бюрократи го налазиха като скакалци броени часове след като се върна в града. А после съобщението дойде с минимално предизвестие, Стенуолд си открадна един час, намери свободна стая и събра там онези, които трябваше да чуят разкритията, ако успееха да изтръгнат такива.
Сложили бяха Гавед да седне на една маса в някаква бивша чиновническа канцелария. „Този разпит би трябвало да се проведе на по-подходящо място — помисли си Стенуолд. — Дали не е крайно време да си спретнем някоя и друга потискаща килия за специални затворници?“ Само че най-лошото, което Колегиум можеше да предложи, бяха килиите в ареста на градската стража, а стаите в Академията бяха по-удобни, защото му спестяваха разкарването. Стенуолд и Че седяха на масата срещу пленника съвсем като преподаватели в междучасие и илюзията щеше да е пълна, ако не беше зловещата фигура на Тисамон и присъствието на Ахеос в ролята на главен обвинител.
Да не говорим за четвъртия на масата, към когото Стенуолд се стараеше да не поглежда.
— Да разбирам ли, че не отричаш участието си в кражбата? — обърна се Ахеос към затворника.
Осородният поклати глава и сви рамене.
— Видели са ме на местопрестъплението, така че какъв е смисълът да отричам?
— Кажи ни какво знаеш за откраднатия предмет.
— Нищо — отвърна Гавед. — Дори не го видях, преди вашите хора да нахълтат.
Ахеос погледна Стенуолд, но той разпери безпомощно ръце.
— Кой е поръчителят? — попита Тисамон. — Това поне трябва да знаеш.
Осородният отново сви рамене.
— Не ни казаха. В моя занаят за такива неща не се пита.
Засега затворникът като че ли отговаряше искрено. По собствените му думи, Гавед бил обикновен ловец на глави и най-често го наемали да издирва и залавя бегълци. Като го гледаше, Стенуолд виждаше човек, който знае, че е загазил сериозно, но в поведението му липсваше трескавото отчаяние на заловен вражески агент, комуто Тисамон диша във врата. Следователно, по преценка на Стенуолд, Гавед не премълчаваше някаква голяма тайна.
— Но мога да ви кажа до какви изводи стигнахме сами — добави неочаквано осата. — Сега за мен е без значение, затова ще ви кажа. Стигнахме до извода, че това нещо го иска Империята по заръка на някой много важен човек. Някой нависоко в йерархията, генерал примерно, или някой от императорския двор. Толкоз подразбрахме от думите на онзи тип, дето ни инструктира.