Град на изгубени души

прилежно подредени в шкафчето до него. Беше окачила и плакати от любимите си аниме

поредици — „Fullmetal Alchemist”, „Rurouni Kenshin”, „Bleach”.

Навсякъде се виждаха и доказателства за живота й на ловец на сенки — дебелият Кодекс на

ловците на сенки с надраскани в полетата бележки и рисунки, лавица с книги за окултното и

паранормалното, стилито й върху писалището, както и нов глобус, подарък от Люк, върху

който бе отбелязан Идрис със златни граници насред Европа.

А Саймън, седнал по турски върху леглото, бе едно от малкото неща, които принадлежаха

както на стария, така и на новия й живот. Той я гледаше с тъмните си очи, които се

открояваха върху бледото му лице, а знакът на Каин едва забележимо проблясваше на челото

му.

— Майка ми — обясни Клеъри и се облегна на вратата. — Всичко това определено не й

понася.

— Не изпитва ли облекчение? Задето те оправдаха, имам предвид.

— Не може да престане да мисли за Себастиан. Обвинява себе си.

— Не тя, а Валънтайн е отговорен за това, в което се е превърнал Себастиан.

Клеъри не отговори. Беше си припомнила ужасната мисъл, която й бе минала през главата

преди малко — че майка й е трябвало да убие Себастиан още като бебе.

— И двете — продължи Саймън — се обвинявате за неща, за които не сте отговорни. Ти се

укоряваш, задето си оставила Джейс сам на покрива…

Клеъри рязко вдигна глава и го погледна изпитателно. Не помнеше да го е казвала на глас,

макар наистина да бе така.

— Никога…

— Правиш го — настоя Саймън. — Ала аз също го оставих. Изи го остави, Алек го остави…

а Алек е неговият парабатай. Нямаше как да знаем. Пък и можеше да е и по-лошо, ако бе

останала с него.

— Възможно е.

На Клеъри не й се говореше за това. Избягвайки погледа на Саймън, тя се отправи към

банята, за да си измие зъбите и да нахлузи пухкавата си пижама. Избягваше да се поглежда в

огледалото — ненавиждаше колко бе бледа и какви сенки имаше под очите. Тя бе силна,

нямаше да позволи това да я пречупи. Имаше план. Дори и той да бе леко безразсъден и да

предполагаше кражба от Института.

Изми си зъбите и докато излизаше от банята, връзвайки вълнистата си коса на опашка, видя

Саймън да прибира в раницата си бутилка, за която бе почти сигурна, че съдържа кръвта,

която си бе купил от „При Таки”.

Приближи се до леглото и разроши косата му.

— Можеш да я държиш в хладилника, ако искаш. В случай че не я харесваш със стайна

температура.

— Всъщност, леденостудената кръв е по-гадна от тази със стайна температура. Най-хубава е

топла, но мисля, че на майка ти няма да й се хареса особено, ако взема да си я претоплям в

тенджерите й.

— Джордан наистина ли няма нищо против? — попита Клеъри, чудейки се дали Джордан

изобщо си спомня, че Саймън живее при него. През последната седмица Саймън бе прекарал

всички нощи у тях. Първите няколко дни след изчезването на Джейс Клеъри не можеше да