Пред вратите на мрака [bg]

— Каквото и да сте чували, няма да е достатъчно за пълния му образ — рече Амиранта и Пъг кимна в знак на съгласие. — Ако някога в него е съществувала и капка човечност, изчезнала е много преди да е станал участник в чудовищната игра, в която сега сме въвлечени и ние. Но Беласко беше различен, в него горяха завист и гняв, ревност към всяко, дори най-малко постижение на Сиди и на мен. За разлика от нас обаче той имаше истинска дарба, макар че често я пренебрегваше, отдаден на чувствата си. Мога да си го представя увлечен по некромантия и демонично учение, ала сцената на клането, описана от Джим… Тя не е нещо, в което би участвал. Не и за да стане слуга на демон, независимо колко е могъщ.

— Защо? — попита Пъг.

Амиранта отпи глътка вино и отвърна:

— Защото Беласко би предпочел смъртта пред това да служи на някого или на нещо.

— Има и още — рече върховният жрец и това не беше въпрос.

— Беласко би се въздържал да прибягва до всякакъв вид магия на смъртта. Това е една от загадките на света: магията на смъртта не се прилага от тези, които се съюзяват с демони.

Пъг внезапно вдигна заинтригувано вежди. Изглеждаше така, сякаш се готви да каже или попита нещо, но вместо това рече:

— Продължавай.

— Свети отче — заговори Амиранта, — какво е приложението на магията на смъртта?

Пъг осъзна, че Амиранта задава този въпрос, за да може по-добре да изложи тезата си.

— Това е сквернословие — отвърна прелатът. — Магията на смъртта и некромантията са погрешни наименования за най-нечистата форма на магията на живота. В момента на смъртта, когато животът напуска празната обвивка на нашите тела, се освобождава енергия. Тази енергия, наричана от някои анима, а от други душа, е фундаменталната сърцевина на съществуванието. Телата ни са преходни и обречени на разпад, но живителната сила е вечна. — Той вдигна пръст, за да подчертае думите си. — Освен… освен ако нещо не попречи на споменатата енергия да се прехвърли в залата на нашата богиня.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, свети отче — каза Амиранта, — но въпросът ми беше какво може да се направи с тази енергия, ако бъде впримчена, заловена или обсебена от някого?

Върховният жрец помълча малко, после отвърна:

— Чудесен въпрос, само че е отвъд пределите на познанията ми. Оскъдната ни информация за некромантията е събирана предимно чрез наблюдения, защото да се попречи на душата да се върне, за да бъде съдена, ще е поругаване на нашата Господарка. — Той се завъртя на стола и извика: — Грегори!

Миг по-късно на вратата се появи слугата и жрецът му каза:

— Повикай сестра Макела.

Грегори се поклони и излезе, а върховният жрец продължи:

— Макела е нашата архиваторка. Ако тя не знае нищо по въпроса, няма от кого другиго да научим.

— Вече претърсих архивите на Ишапианското абатство в Това, което беше Сарт — заяви Амиранта.

Старият прелат се усмихна и поклати глава.