Пред вратите на мрака [bg]

— Не са чак толкова широки.

— Той е жив каталог на всичко, което може да се открие в тази библиотека — рече Пъг.

— Невероятно постижение — каза Амиранта. — Но нямате ли писмени записки за това кое къде се съхранява?

— Разбира се — отвърна монахът. — И десетина от нашите братя се трудят неуморно и непрестанно, за да каталогизират новопостъпващия материал, но докато завършат задачата си, се налага да използваме временни бележки и разбира се — това. — И се чукна с пръст по челото.

— Какво знаеш за Демонските братя? — попита направо Пъг.

Лицето на монаха застина и той затвори очи.

— Мисля, че се споменават… — Повдигна клепачи. — Чакайте! Веднага се връщам! — И забързано излезе.

Четиримата се спогледаха учудено.

Измина почти половин час, преди монахът най-сетне да се появи, стиснал под мишница дебел прашен подвързан с кожа том.

— Тук трябва да е — заяви монахът още от прага.

— Какво е това? — попита Пъг, докато монахът слагаше книгата на масата и я отваряше.

— Това са хрониките на Варис Логондис, квегански търговец, живял преди четиристотин години. Той водел стриктно дневник, записвал вътре всяка подробност, която смятал за важна. Всъщност по-голямата част от живота му не е особено забележителна, освен ако не се интересувате от продължителни пътувания, подробни описания на неговите търговски дела или храносмилателните му проблеми, във всеки отделен ден от неговия живот. Но покрай тези неща търговецът Варис споменава доста събития, на които е бил свидетел, и благодарение на това можем да си съставим известна картина за този исторически период. Преди години един от коментарите му привлече вниманието ми. — Той намери нужната страница. — Ето тук. Ще ви го прочета аз, езикът е малко архаичен и трудно се разбира. „На вечерта стигнахме едно селце, което се казва Хамтас на Джагуард, където бяхме настанени в хан, наречен „Спирка за отдих“. Там срещнахме отряд имперски войници, които си почиваха след битка. Отделих им място по две причини — сигурен съм, че думата тук е тъкмо „причини“ — първо, че не са доброволчески отряд, а легионери от Квег, пратени да обикалят из този район, и второ, че са водили свирепо сражение с Демонските братя и техните живи мъртви“.

— Преди четиристотин години — отбеляза Пъг — по голямата част от Горчиво море все още е била под контрола на империята на Велики Кеш.

— Пъг, това, което привлече вниманието ми в този коментар, е, че хронологията на събитията съвпада с други два източника, с единия от които също разполагаме. — Той изгледа магьосника и двамата му спътници с доволна усмивка. — За целия си живот Варис е написал шейсет и пет тома и трябваше да прегледам няколко от тях, преди да намеря този абзац. — Посочи една страница и продължи: — Другият източник, посветен на тази битка, е доста стандартен опис на натрупана плячка, отнесена в Квег от експедицията, която споменава Варис. Знаем, че е бил изненадан да срещне имперски легионери вместо местни войници в това градче, и двата коментара подсказват, че се е случило нещо важно. Легионерите са били разположени само в три гарнизона около Горчиво море: Дърбин, град Квег и Порт Натал. Не са били използвани другаде, освен ако не избухне въстание или не възникне някоя друга опасност от подобен мащаб. Ако прегледаме това, което експедицията е донесла със себе си, ще открием доста необичайни неща: освен забележително краткия списък с ценни метали, добитък и роби виждаме далеч по-дълго описание на идоли, книги и свитъци.