Пред вратите на мрака [bg]

Амиранта се оглеждаше с почуда.

Джим също бе изумен от мястото, но успя да запази поне привидна невъзмутимост. Пъг им даде знак да го следват и ги поведе навътре в криптата.

„Крипта“ бе единствената дума, която според Джим можеше да опише помещението, в което се намираха, тъй като сводестият таван се губеше в дълбокия сумрак и не можеше да прецени височината му. Масивни колони подпираха тавана, а между тях бяха подредени множество книжни рафтове. На места те се кръстосваха с обърнати в друга посока лавици и така се получаваше картина, напомняща шахматна дъска. На всяко кръстовище бе поставена изящна стойка от ковано желязо, завършваща с кука, на която на желязна верига се поклащаше малък кристал. Кристалът осигуряваше само толкова светлина, колкото тези в помещението да могат да видят следващата лампа.

— Изумително — промърмори Амиранта, докато оглеждаше редиците книги.

— Бил съм в кралските архиви в Риланон — заговори Джим със също толкова слисан глас, — но в сравнение с тази библиотека те са улично павилионче. Колко тома се съхраняват тук, Пъг?

— Честно казано, нямам представа — отвърна магьосникът и закрачи между лавиците, някои от които се губеха нагоре в мрака, а край тях бяха подпрени стълбички с перила. — Може би библиотекарят ще ви каже.

— Това ли е Сарт? — попита Амиранта.

— Това, което беше Сарт — поправи го Пъг.

— Не разбирам — призна чародеят.

— Преди нашествието на Изумрудената кралица — заговори с измъчена усмивка Пъг — ишапианците са изоставили абатството си край град Сарт.

— Все още не разбирам — рече Амиранта и последва Пъг между лавиците.

Пъг спря и продължи:

— Ишапианците имат едно пророчество — или може би имаха ще е по-точен израз. В него се казва, че тяхната земя ще бъде обхваната от големи размирици и след разрушаването на Запада ще остане само Това, което беше Сарт.

Амиранта и Джим се спогледаха. Чародеят попита:

— Сарт беше ли разрушен по време на нашествието на Изумрудената кралица?

— Всъщност — отвърна Пъг — старото абатство остана непокътнато, доказателство за което е, че братята все още го използват.

— Значи пророчеството се е сбъднало — рече Амиранта.

— Може би — отвърна Пъг, когато чародеят и Джим го настигнаха. — А може би ни чакат нови беди и разрушения и само това място — Това, което беше Сарт — е предопределено да оцелее.

— Точно къде се намираме? — попита Амиранта. — Предполагам, че е някъде под земята, тъй като не забелязах нищо, което да наподобява прозорци.

— Да, намираме се дълбоко под земята — потвърди Пъг. — Що се отнася до местонахождението, обещах на монасите да не го разкривам никому, освен ако те не решат иначе. Бяхте транспортирани тук с помощта на магия, която не разбирате, и предполагам, че няма начин да посетите това място повторно.

— Сигурно — съгласи се Амиранта.

Стигнаха до висока врата и Пъг я дръпна. Помещението зад нея бе малко, наполовина заето от маса, зад която седеше белокос магьосник с черна роба.