Границата

държавата, а полицейските сили не устояха на напора. Телевизионните мрежи и

радиостанциите се държаха, докато им стигнаха силите. Четиридесет и осем часа

след записа на първия горгонски кораб, излизащ от огнената си утроба, бяха заснети

аматьорски филмчета на явления, наподобяващи вихрещи се черни портали, които

се отваряха във въздуха и от тях изскачаха огромни, елегантни прилепоподобни

форми - онова, което и последствие стана известно като „корабите на мъглявите“.

- Те са загадки - обясни Джей Ди почти под нос. - Пълна мъгла... - примигна и

рязко се върна в настоящето. Обясни на Итън: — Мъглявите дойдоха през подобие на

зейващи в небето черни дупки. След това... двете армии се захванаха да воюват.

Хората бяха дребни риби. Бяхме като насекоми, които да настъпват зa развлечение...

Бяхме като играчки... Но пришълците се съсредоточени във войната помежду си.

Скоро след пристигането на мъглявите електрическите мрежи по света започнаха да

гаснат. Електростанциите излизаха от строя. Предполагам, че комуникационните

сателити са били разрушени. Трябва да са го сторили мъглявите - сигурно за да

замлъкне бърборенето ни. Или е било поредната демонстрация на сила.

Итън допи мизерната си чашка с вода и тя не утоли жаждата му, но беше

доволен, че е получил поне толкова. Опитваше се да възприеме всичко накуп, а то не

беше никак малко. Дейв тихомълком допуши цигарата си и после се обади:

- Говорих с човек, който слушал последните радиопредавания - взря се в

горящото връхче на фаса си и го духна, за да излязат искри от него. - Говорели учени

и някакви военни. Разправяли версиите си за случващото се. Че тези две

цивилизации, каквито и да са, воюват по този начин... от веки веков. И може би се

бият за Земята, а може би не, понеже...

..тук е границата - каза Итън, който се чу да изрича тези думи от разстояние.

Дейв и Джей Ди не казаха нищо, но и двамата се втренчиха с възобновен интерес.

- Границата - повтори Итън. - Помежду им. Техните светове или техните вселени,

или измерения, или откъдето ще да идват. Земята е на границата и това е причината

за битките тук... - почти стреснат, той осъзна, че не се съмнява ни най-малко във

версията си. Казваше истината. - Те ще продължат да се сражават, докато едната раса

надвие над другата. Което може и никога да не стане, понеже... - момчето усети как в

гърдите му се надига внезапна паника, имаше чувството, че се зарейва извън тялото

си и навлиза в непознати води. Отне му известно време да вкара въздух в натъртените

си дробове и да се успокои. - Те са вкопчени... - помъчи се да подбере правилната

дума. - Във военна надпревара.

Мълчанието се проточи, а двамата мъже се взираха в хлапето, нарекло се на

името на гимназия.

Джей Ди заговори първи с пресеклив и пълен с опасения глас.