Границата

прекалено малки. Това е и причината да започнем да ядем конете, а на дъждовната

вода нямаме вяра. Та така стоят нещата - завърши Оливия.

„Лоша работа“, помисли си Итън. В дълбините на очите й виждаше какъв край се

очертава. Тя сякаш прочете мислите му и отново погледна към Дейв:

- Вземи го и иди да го нахраниш. Итън, ще се видим по-късно. Става ли?

Той кимна и Дейв и Роджър го изведоха от стаята и затвориха вратата.

Джон Дъглас остана вътре, Кати Мейсън се върна на мястото си, а Гари Рууса

хвърли един поглед към клипборда си и жълтия тефтер с всичките нанесени в него

гибелни числа. Оливия седна, но си знаеше, че има причина докторът да се забави,

така че попита:

- Какво има?

- Интересен младеж - уточни Джей Ди.

- Не ми се ще и да мисля какво трябва да е преживял. Но и други са минали през

същото. Прибрахме и други оцелели преди няколко дни, нали?

- Така е. Трудно е да се опазиш там, навън, но не е невъзможно - докторът се

намръщи. - Просто... ще ми се да разполагах със свястно лабораторно оборудване. Да

имаше някакъв начин наистина да подложа Итън на сериозен преглед.

- Защо? - Оливия стисна зъби и преглътна притеснено. - Понеже смяташ, че

може да не е съвсем...

- Мисля - прекъсна я Джей Ди, - че е човек и че е чист. Но също така смятам - и

нека това си остане в тази стая, моля - че е преживял някои контузии, които... е, не

знам как тъй е в състояние да ходи с всичките синини, които са скрити под дрехите

му.

И поне по моето скромно мнение несъмнено би следвало да има тежки

вътрешни контузии. Смятам, че го е помела силна взривна вълна. Просто... цялата

тази работа е много странна, нали разбираш, дето е толкова...

- Жив? - довърши вместо него Оливия.

- И това също - призна Джей Ди. - Гледано отвън, явно има масивна контузия на

гръдния кош. Това само по себе си стига да …. - той сви рамене. - Но няма как да дам

твърдо заключение, понеже не мога да прегледам младежа, както си трябва.

- Тогава направи каквото ти е по силите - посъветва го Оли-мин. без да

отклонява очи. - Наблюдавай го. Ако се окаже, че е някакъв друг вид форма на

живот... достатъчно добра да премине физиологичния разтвор... тогава е по-добре да

го узнаем бързичко. Така че следи внимателно, чу ли?

- Чух - Джей Ди тръгна към вратата.

- Дръж си пистолета зареден - напомни му Оливия, докато насочваше

вниманието си към сметките за намаляващите запаси и идеите как да разпределят

порциона, които й бяха предложили Кейти и Гари - и двамата счетоводители в

предишния свят.

- Непременно - отвърна тежко Джей Ди и излезе от стаята под лепкавите

слънчеви лъчи.