Американски психар [calibre 1.30.0]

След това се нанася омекотяващ гел, също производство на "Пур Ом", който много добре успокоява кожата. Ако лицето е сухо и по него останат бели люспи (което придава състарен вид), трябва да се използва почистващ лосион, който измива люспите и прави кожата по-нежна, пък и потъмнява цвета ѝ. За подмладяване на кожата използвам балсам "Бом Дезиьо" и още един "защитен" лосион. След като изтрия косата си с хавлиена кърпа, сипвам отгоре и малко лосион за почистване на кожата под нея. Леко я подсушавам със сешоара, за да я пооформя, и сипвам още малко от лосиона, като я разресвам с четка "Кент" с естествен косъм и накрая я приглаждам назад с едър гребен. Намъквам отново пуловера "Феър Айл" и чехлите на точици, отивам в хола и пускам новия компактдиск на "Токинг Хедс", но апаратът започва да прескача, та се налага да извадя диска и да поставя друг – за почистване на лазерните лещи. Те са много чувствителни и лесно се замърсяват от прах, дим или влага. Замърсените лещи не могат да разчитат правилно цифровата информация на диска и машината започва да заглъхва, прескача пасажи, променя оборотите и изкривява звука. Почистващият диск има четка, която автоматично се настройва към лещите, след което дискът се завърта, премахвайки и най-дребните частици. Когато отново пускам записа на "Токинг Хедс", компактдискът работи нормално. Прибирам си вестника "Ю Ес Ей Тудей", който лежи пред входната врата на пода в коридора, и го взимам с мен в кухнята, където глътвам две хапчета адвил, съдържащи комплекс от витамини и калий, с цяло шише минерална вода "Евиан", защото прислужницата – възрастна китайка, е забравила да включи съдомиялната машина вчера, преди да си тръгне, и трябва да си сипвам сока от лимон и грейпфрут в една от чашите за вино "Сен Реми", които купих от "Бакара". Поглеждам към неоновия часовник над хладилника, за да се уверя, че имам достатъчно време да закуся, без да бързам. Застанал прав до плота – остров насред кухнята, изяждам едно киви и нарязана на филийки японска круша (струват по четири долара в "Гристид"), пакетирани в алуминиеви кутийки, западногерманско производство. Взимам една кифла, торбичка билков чай без танин и кутия с овесени ядки от един от шкафовете с големи стъклени витрини отпред, които покриват почти цяла стена в кухнята; рафтовете вътре са от неръждаема стомана, отвън рамката е боядисана в тъмносиво-син металически цвят. Изяждам половин кифла, затоплена в  микровълновата фурна и намазана с масло.