Обречена на теб [bg]

Прегледах ги и кимнах одобрително на повечето, но поклатих глава при една от тях:

— Тази не става.

— На мен също не ми харесва — съгласи се Гидиън. — Какво по-точно не ти допада?

— Мисля, че изпраща грешно послание. Сякаш прекалено заетата съпруга, майка и бизнесдама може да получи малко спокойствие само ако отвлече вниманието на семейството си с „Джен тен“ — казах и го погледнах. — Жените лесно се справят с различните роли в живота си. Да я покажем как се забавлява заедно със семейството си, как на нея самата ѝ е приятно да играе с „Джен тен“.

Гидиън кимна.

— Казах, че няма да повдигам въпроса отново, но като стана дума за различните роли на жената… още ли не съжаляваш, че напусна работа?

— Не, не съжалявам — отвърнах без колебание. — Но все пак искам да работя — поясних — и няма да се задоволя дълго да ти помагам за неща, за които не ти трябва помощ. Ще открием къде ми е мястото.

Изкриви устни и се усмихна кисело:

— Ценя мнението ти, иначе нямаше да те питам за него.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Знам. — Чукна по тъчпада и на екрана се появи презентация. — Ето някои от проектите, които в момента са ни приоритет. Погледни ги, когато имаш време, и ми кажи кой от тях ти се струва най-интересен.

— За теб всичките са интересни, нали?

— Разбира се.

— Добре.

Щях да направя няколко списъка, за да подредя проектите според това колко са ми интересни, но и според познанията и уменията ми в съответната сфера. После щях да направя необходимите препратки. Но най-важното — щях да обсъдя всичко с Гидиън. Когато работех с него, най-голямо удоволствие ми доставяше да наблюдавам как работи острият му като бръснач ум.

— Не искам да те ограничавам — каза тихо, прокара ръка по рамото ми, а после я плъзна надолу. — Искам да полетиш нависоко.

— Знам, миличък.

Взех ръката, с която ме галеше, и я целунах.

Когато имаш такъв любящ съпруг, ограниченията не съществуват.