Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Романы для взрослых » Обречена на теб [bg]
Обречена на теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обречена на теб [bg]

Электронная книга - «Обречена на теб [bg]». Краткое содержание книги:

Световен бестселър автор #1 Книга 5 от световния феномен – поредицата КРОСФАЙЪР Финалът на сензационната хитова поредица КРОСФАЙЪР Страстен, затрогващ и емоционален, романът „Обречена на теб“ е дългоочакваният финал на изпепеляващата романтична сага „Кросфайър“, покорила милиони читатели по света. Гидиън Крос. Най-лесното нещо в живота ми бе да се влюбя в него. Случи се мигновено. Изцяло. Безвъзвратно. Сватбата ни беше сбъдната мечта. Запазването на брака ни е битката на живота ми. Любовта се променя. Нашата е едновременно убежище от бурята и най-стихийната вихрушка. Две наранени души, преплетени в една. Споделихме един на друг най-дълбоките си и тъмни тайни. Гидиън отразява като огледало хубавите неща, които аз не виждам у себе си. Той ми даде всичко. Сега е мой ред да докажа, че мога да съм негова опора и утеха. Заедно ще се изправим срещу онези, които се опитват да ни разделят. Най-важното предизвикателство за нас навярно се крие в клетвите, които ни дават сила. Отдадохме се на любовта си, но това бе само началото. Борбата за нея или ще ни освободи… или ще ни раздели завинаги. Силвия Дей e автор №1 на New York Times и международен автор на бестселъри с повече от 20 романа, отличени с престижни награди и издадени в над 42 страни. Тя е бестселър автор №1 в 28 държави, а книгите й се издават в милионни тиражи. 
1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 161
Перейти на страницу:

Вдигнах вежди в мълчалив въпрос.

— Трябва да поговорим — заяви Кланси и направи знак към коридора зад гърба ми, без да чака съгласие.

— Добре, ти води.

Последвах го в библиотеката и огледах полиците с книги, които покриваха стените.

Това беше мъжко помещение. Миришеше на кожа и хартия, а преобладаващите цветове бяха кафяво и тъмнозелено. Оформени бяха четири къта за сядане, барът бе добре зареден и подканваше гостите да се настанят удобно и да не бързат да си тръгват.

Кланси затвори вратата след нас и се настани в едно от двете кресла срещу незапалената камина. Аз седнах в другото.

Заговори без заобикалки:

— Госпожа Стантън ми остави изписани на ръка дневници, в които е описала живота си през последните двайсет и пет години, както и компютърни файлове със записки. Помоли ме да ги предам на Ева след смъртта ѝ.

Опитвах се да сдържа любопитството си и казах:

— Ще се погрижа да ги получи.

Кланси се наведе и подпря лакти на коленете си. Беше едър мъж с мускулести ръце и бедра. Носеше тъмнорусата си коса къса като военен, а в очите му проблясваше хладният смъртоносен поглед на голяма бяла акула. Но погледнеше ли към Ева, омекваше, а погледът му ставаше като на любящ по-голям брат, който иска да я предпази на всяка цена.

— Подбери най-подходящия момент, в който да ѝ ги дадеш — заяви. — А може и да решиш, че изобщо не е необходимо да ги вижда.

— Разбирам.

Значи трябваше да ги прегледам. Стана ми неудобно, като си представих какво предстои да направя.

— Освен това — продължи Кланси — вече имаш и нов финансов ангажимент, който ще трябва да поемеш от името на Лорън. Не е съвсем незначителен, но няма да ти е трудно да се справиш с него.

Изтръпнах, когато чух името, и продължих да го слушам още по-голямо внимание.

Кланси кимна и каза:

— Започнал си да се ровиш в историята ѝ, когато семейство Трамел почина.

— Но ти беше разчистил голяма част от информацията.

Това беше единственото, което със сигурност разбирах от разговора.

— Онова, което успях. Разрових се в миналото ѝ, когато връзката ѝ с господин Стантън стана сериозна. Попитах я директно и тя ми разкри това, което ще ти разкажа и аз и за което господин Стантън няма представа. Бих искал всичко да си остане така. Той беше щастлив. Нейната самоличност по никакъв на чин не го засяга, затова не е необходимо да узнава нищо.

Каквато и да е историята ѝ, явно бе разколебала Кланси. Оставаше да видим дали ще разколебае и мен.

Замълча за момент.

— Ще разбереш подробности от дневниците. Не съм ги чел, но разказана от самата Лорън, историята със сигурност е по-покъртителна от сухите факти, които ще ти изложа аз.

— Разбирам. Продължавай.

— Лорън Китри е израснала в малко градче в покрайнините на Остин, Тексас.

Семейството ѝ е било бедно. Майка ѝ изоставила нея, близначката ѝ и баща им, който работел като ратай в близко ранчо. Той бил зает човек, нито имал време, нито знаел как да отгледа две красиви вироглави момичета.

Облегнах се назад, извиках в съзнанието си образа на Ева и се опитах да си представя две еднакви Моники в тийнейджърска възраст. Резултатът бе повече от поразяващ.

— Както можеш да предположиш — продължи Кланси, — те не останали незабелязани. Малко преди да завършат гимназия, привлекли вниманието на група богати колежанчета от Остин. Грубияни, които си въобразявали, че всичко им е позволено. Лидер им бил Джаксън Трамел.

Кимнах.

— И тя се е омъжила за него.

— Това е станало по-късно — отвърна сухо. — Лорън знаела как да се оправя с мъжете от самото начало. Искала да живее различно от родителите си, но разпознавала негодниците отдалече. Отблъсквала Джаксън Трамел много пъти. Сестра ѝ Катрин обаче не била толкова умна. Решила, че Трамел ще ѝ даде по-добър живот.

Отпуснах се назад, обзет от неприятно предчувствие.

— Дали искам да чуя цялата история?

— Въпреки съветите на Лорън Катрин излязла с него. Когато не се прибрала у дома нито вечерта, нито на следващия ден, Лорън извикала полицията. Местен фермер открил Катрин в нивата си, изпаднала почти в безсъзнание от опасна доза наркотици и алкохол. Била жестоко изнасилена. Така и не било доказано, но се предполага, че са участвали няколко души.

— Боже!

— Катрин била в тежко състояние — продължи Кланси. — Халюциногенните наркотици и физическата травма от груповото изнасилване причинили нелечимо увреждане на мозъка ѝ. Нуждаела се от денонощни грижи за неопределен период, а баща им не можел да плати лечението ѝ.

Вече не ме свърташе на едно място, отидох до бара и установих, че последното, от което се нуждая в момента, е питие.

1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)