Обречена на теб [bg]

— Имам нещо за теб — казах му.

— Ммм… Изкушавам се, ангелчето ми, но наоколо има прекалено много хора.

Трябваше ми секунда, за да разбера, че нарочно ме дразни.

— О, боже, ти наистина си сексманиак!

Бръкнах в джоба си и стиснах в ръка подаръка, поставен на сигурна място в кадифена торбичка. Към него имаше и красива кутия, но предпочетох да го нося в джоба си. Надявах се спонтанно да намеря най-подходящия момент, в който да му го дам. Не исках да е по същото време, когато всички останали ще поднесат подаръците си.

Обърнах се с лице към Гидиън, извадих подаръка и му го поднесох на отворените си длани.

— Честит рожден ден, шампионе!

Вдигна поглед от ръцете към лицето ми. В очите му видях онзи блясък, който се появяваше само когато му подарявам нещо и ме караше да искам да му дам още, да му дам всичко.

Съпругът ми заслужаваше толкова много да бъде щастлив. Мисията в живота ми щеше да е винаги да го правя щастлив.

Гидиън взе торбичката и я развърза.

— Искам само да знаеш — започнах, за да прикрия нервността си, — че е ужасно трудно да купиш подарък на човек, който притежава всичко, включително и значителна част от Манхатън.

— Не очаквах нищо, но твоите подаръци винаги ми харесват.

Издишах шумно.

— Е, може и да не поискаш да го носиш, но няма значение. Не се чувствай длъжен да…

Гидиън пое нетърпеливо в дланта си платинения джобен часовник „Вашерон Константин“ и лъскавото му покритие заблестя на слънцето. Прехапах долната си устна и зачаках да го отвори.

Гидиън прочете на глас гравираните думи — „Твоя завинаги. Ева“.

— Може да се сложи малка снимка над надписа. Исках тя да е от церемонията, на която подновяваме клетвите си, но… — Прокашлях се, понеже той ме погледна с такава любов, че в стомаха ми запърхаха безброй пеперуди. — Знам, че е старомоден. Просто си помислих, че тъй като носиш елек под сакото, може да го използваш. Макар че ти носиш ръчен часовник и сигурно не е така. И все пак…

Целуна ме и ме накара да млъкна.

— Ще го пазя като очите си. Благодаря ти.

— О! — Облизах устни и усетих вкуса му. — Радвам се. Има и верижка към него в кутийката му.

Гидиън прибра внимателно часовника в торбичката и го сложи в джоба си.

— Аз също имам нещо за теб.

— Внимавай — подразних го на свой ред. — Имаме публика.

Гидиън погледна през рамо и видя, че много от роднините ни са излезли на терасата. От фирмата за кетъринг бяха подредили на открито маси с напитки и храна и хората започваха да си похапват, докато свинското за посолето на баба се готвеше във фурната.

Съпругът ми протегна юмрук, отвори го и ми показа прекрасната брачна халка, която лежеше на дланта му. По целия пръстен имаше големи кръгли диаманти, поставени в жлебмо, които хвърляха разноцветни искри.