Обречена на теб [bg]

Трудно ми беше да гледам как Ева се опитва да успокои Ричард Стантън, който бе бледа сянка на мъжа, с когото прекарахме уикенда в Уестпорт. Тогава той бе изключително жизнен и изглеждаше млад за годините си. Сега изглеждаше немощен и прегърбен, с превити от мъка рамене.

В огромния хол на Стантън всяка свободна повърхност бе покрита с букети от бели цветя, които насищаха помещението е аромата си. До тях бяха поставени множество снимки на Моника, запечатали най-добрите моменти от живота ѝ със Стантън.

Виктор седеше с Кари и Трей в друг кът на хола, встрани от централното пространство. Когато пристигнахме, за момент Стантън и бащата на Ева спряха и се вторачиха един в друг, Навярно всеки от тях се чувстваше засегнат, защото другият бе притежавал различна част от Моника. Виктор имаше любовта ѝ, а Стантън — самата нея.

Звънецът на входната врата иззвъня. Проследих с поглед Ева и Мартин, които отидоха заедно да отворят. Стантън не помръдна от дълбокото си кресло — беше изцяло погълнат от мислите си. Усетих болката му по-рано, когато ни отвори вратата, видимо се разтресе при вида на Ева.

Хубавото беше, че с жена ми отивахме на летището веднага след възпоменанието. В продължение на месец щяхме да сме далеч от града и от светлините на прожекторите. Надявах се, когато се върнем, Стантън вече да може да погледне дъщерята, която толкова много прилича на жената, която бе обичал.

— Крос.

Извърнах глава и видях Бенджамин Кланси. Погледът на Кланси — също като този на детектив Грейвс — показваше, че знае какво сторих, за да спася жена си от Нейтън Баркър. Но за разлика от Грейвс, Кланси ми беше помогнал да прикрия следите си. Манипулирал бе местопроизшествието така, че да изглежда, сякаш има връзка с друго престъпление, а вината да падне върху мъртъв човек, който бе заплатил с живота си за собствените си престъпления и не се налагаше да плаща за моето.