Обречена на теб [bg]

— Значи смяташ да останеш в апартамента? Мама каза, че ти е предложила тази възможност.

Усмихна се леко меланхолично.

— Да, сериозно се замислям над това. И сигурно ще ми е по-лесно, ако баща ти е до мен. Предупредих го, че е възможно от време на време да вземам бебето при мен. Останах с впечатлението, че мисълта му хареса.

Погледнах отново към къщата и видях баща ми да прави смешни физиономии на малката ми братовчедка. От братята и сестрите си само той имаше едно дете, а аз вече бях голяма.

Намръщих се, когато видях, че Гидиън се е запътил към външната врата. Къде беше тръгнал с тази готварска престилка? Отвори входната врата и остана неподвижен известно време. Досетих се, че сигурно някой е почукал, но Гидиън ми пречеше да видя кой. Най-накрая се отдръпна встрани.

Кари погледна, за да види накъде съм се зазяпала, и се намръщи.

— Какво прави този там?

Зададох си същия въпрос, когато видях в къщата да влиза братът на Гидиън. След него се появи Айрланд с плик за подаръци в ръце.

— Какъв е този подарък? — попита Кари. — Сигурно е бил за сватбата и не са могли да го върнат.

— Не. — Пликът бе прекалено шарен и определено не подхождаше за сватбен подарък. — За рожден ден е.

— По дяволите! — изруга Кари. — Съвсем забравих.

След като майка му не се появи и Гидиън затвори вратата, разбрах, че Елизабет няма да дойде на рождения ден на най-голямото си дете. В мен се надигна смесица от болка и съчувствие и стиснах юмруци.

Какво, по дяволите, ѝ имаше на тази жена? Така и не се бе обадила на Гидиън след сблъсъка им в неговия кабинет. Не можех да си представя, че е такава егоистка, особено на днешния ден.

Внезапно осъзнах, че не само аз съм изгубила майка си в последните няколко дни.

Крие се изправи и отиде при децата си, прегърна Кристофър, а Айрланд — Гидиън. Тя се усмихна и подаде подаръка на рожденика. Гидиън го взе, обърна се към терасата и посочи към мен.

Прекрасна и свежа в красивата си лятна рокля, Айрланд дойде при нас навън.

— Леле, Ева, това място е невероятно.

Засмях се.

— Харесва ли ти?

— Кой не би го харесал? — Прегърна Кари и красивото ѝ лице помръкна. — Наистина съжалявам за майка ти, Ева.

Очите ми бяха насълзени през цялото време и сега сълзите отново понечиха да рукнат.

— Благодаря ти.

— Не мога да си го представя — каза Айрланд. — А в момента дори не харесвам майка си.

Протегнах се и докоснах ръката ѝ. Независимо от чувствата ми към Елизабет, не бих

пожелала на никого мъката, която изпитвах в момента, най-малкото на Айрланд.

— Надявам се, че ще се разберете, какъвто и да е проблемът. Ако можех да върна мама обратно, никога не бих казала или направила много от нещата, които съм вършила.

Тези думи отново извикаха сълзи в очите ми, затова се извиних бързо на Айрланд и тръгнах към стълбите. Слязох тичешком по тях, отидох на плажа, а после и до водата. Спрях, когато нагазих до глезени, и позволих на морския бриз да прогони сълзите ми.