![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
Пистолетът не беше там… Алекто го беше хвърлила в езерото.
— Кобет! — извика Холидей.
Вратата на банята се отвори и оттам излезе Кобет. Носеше дълги бели гащи.
— Кажи му.
— Аз донесох куршума. Токо е бил убит с него. Изстрелян е от този пистолет.
— Тази вечер ги проверихме — добави Холидей. — Балистично…
Значи сега вече беше разбрала. Казах й:
— Беше погрешка. Случайно.
Тя вдигна пистолета.
— Върни се в банята, Кобет.
Кобет се прибра в банята.
— Тук имате чудесна организация, ти, Мандън и Джинкс. Оставям всичко на вас. Ваше е.
— Много си бил важен. „Фи Бета Капа“. Маестро.
— Знаеш как е построено всичко. Брат ми е най-влиятелният пастор в Ню Йорк. Брат ми е най-влиятелният пастор в Съединените щати. Преподобният Стивън С. Аперсън. Записът е в неговите ръце. Ако не му се обаждам всяка седмица, ще пусне плочата. Нека да си тръгна и ще му се обаждам всяка седмица. Кълна се. Ако не му се обаждам, той ще пусне плочата. Ако той пусне плочата, всичко ще се сгромоляса. Знаеш какво ще се случи с Уебър, Мандън и другите…
Тя само се усмихваше. Тя беше Тисифона. Тисифона, Алекто… и къде беше третата? Нямаше ли и трета?
Знаех, че ще стреля, и се хвърлих към нея, но пламъчето на трийсет и осемкалибровия пистолет ме пресрещна насред път.
Нищо не почувствах. Бях прострелян, но нищо не почувствах. Не ми беше останало нищо, с което да го почувствам.
Отново видях пламъчето, но и този път не го усетих. Свлякох се в долния край на леглото и започнах да падам, но ми стана смешно — това беше хубав номер за нея. Аз вече бях паднал там, в буковата горичка, до нужника, това, което сега падаше умъртвено, не бях аз, а физическият остатък от мен, едно нищо.
Отново припламна, очите ми се затвориха и вече не виждах нищо. Не виждах нищо и не усещах нищо, но с частица от съзнанието си разбирах, че свивам колене и брадичката ми се свежда към тях, че най-сетне съм на сигурно и спокойно място в мрака на утробата, от която никога не бях излизал…
Саванът няма джобове
Първа част
I
Още щом предадоха на Долан да отиде при отговорния редактор, той разбра, че ще го изхвърлят, и докато се качваше по стълбите, съжали, задето във вестниците вече няма хора, на които да не им треперят гащите. Прииска му се да живее в доброто старо време на Дейна19 и Грийли20, когато вестниците са били вестници и са наричали негодниците негодници, пък после всеки се е оправял както може. Сигурно е било чудесно да си репортер в някой от едновремешните вестници. Не като сега — из цялата страна се бяха навъдили разни последователчета на Хърст21 и на Макфадън22, които само едно знаеха: да бият барабана, да развяват байраци по на цяла страница и да разправят, че Мусолини бил същински Цезар (само дето имал самолети и бойни газове), а Хитлер пък бил като Фридрих Велики (само дето имал танкове и сбъркани пиромани), да продават патриотизъм по намалени цени и да не ги интересува нищо друго, освен тиража. (Господа, много съжаляваме, до днес следобед не ще можем да ви преотстъпим нашите камиони за превозването на парите от касата на Общината, тъй като трябва да разнесем последното ни издание. Ще ви ги предоставим с най-голямо удоволствие след шест часа. Или: О, да, сър, да, мистър Деланси, напълно ни е ясно. Двете жени просто са се изпречили пред колата на сина ви. О, да, сър, ха-ха, ха-ха-ха! А миризмата на алкохол, тя идвала от костюма му, защото някой го залял с коктейл.)
„Гащите им треперят“, повтаряше си Долан, като влизаше в кабинета на Томас — отговорния редактор. Имаше предвид шефовете на вестниците.
— Откъде си измъкнал тази история? — попита го Томас, вдигнал два листа изписана на машина хартия.
— Всичко е вярно. В този конкретен случай нищо не могат да опровергаят.
— Не те питам за това. Искам да знам откъде си я измъкнал.
— Имам сведенията от завчера. От заключителната среща. Защо?
— Звучи доста фантастично.
— Не само че звучи фантастично, ами си е направо фантастично. Едно бейзболно дружество, което е дори носител на награда, съвсем преднамерено организира среща в полза на няколко комарджии — ето това е фантастичното. Досещам се, че ще изхвърлиш и този материал, нали?
19
Чарлс Андерсън Дейна (1819–1897) — американски журналист и писател. — Б.пр.
20
Хорас Грийли (1811–1872) — американски журналист, основател на „Ню Йорк Трибюн“. — Б.пр.
21
Уилям Рандолф Хърст (1863–1951) — собственик на вестник в САЩ. — Б.пр.
22
Бернар Макфадън (1868–1955) — собственик на вестник в САЩ. — Б.пр.