Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Свестните хора не държат властта.
— Ние пък ще им я дадем. — Като видя, че Лорънс се постресна, Долан побърза да добави малко разтревожено: — Не си мислете, че искам списанието да се занимава единствено със скандални истории. В общи линии това ще бъде светско издание по вкуса на читателската публика от Уестън Парк. Но от време на време ще запретваме ръкави и ще стигаме до дъното на нещата.
— Долан, изцяло споделям амбициите ви, но не мога да си позволя такова нещо. Просто нямам толкова пари, че да поемам рискове.
— Колко смятате, че ще струва първата книжка?
— Нямам представа.
— Съвсем грубо, колко?
— В какъв обем искате да го пуснете?
— Колкото „Ню Йоркър“. Към двайсет и четири страници.
— Чакайте да пресметна. — Лорънс се навъси и заизчислява наум. — Към хиляда и петстотин долара за две хиляди екземпляра.
— Добре, да допуснем, че събера хиляда и петстотин долара, за да платя първата книжка, и тя се посрещне добре. Това ще докаже ли нещо?
— Възможно е…
— Ако първата книжка се посрещне добре, ще проявите ли интерес?
— Възможно е…
— Тогава ще ви се обадя по-късно — рече Долан и си тръгна.
III
Същата вечер, докато репетираха „Метеор“24, в почивката между две сцени той притисна Джони Лъндън в гримьорната. Само две поколения деляха Джони Лъндън от дървените колиби на едновремешното селище, което сега се бе превърнало в могъщия град Колтън, а двайсет и две етажната сграда — негова собственост — се издигаше на същото място, където някога бе стърчала дядовата му къщурка.
— Хайде бе, Джони, какво са за теб хиляда и петстотин долара? — заубеждава го Долан. — Бълха те ухапала.
— Ти не си с всичкия си. Съвсем си изкукуригал. Аз всеки момент ще фалирам, а ти…
— Неудобно ми е да те моля за помощ… за кой ли път вече, но хиляда и петстотин долара са като капка в морето за теб, а за мен са въпрос на живот и смърт.
— Какво ще правиш с толкова пари? За какво са ти?
— Искам да основа списание. Ако ми ги дадеш, ще ти подпиша документ за петдесет на сто от печалбата.
— Хм. Досещам се що за списание ще бъде това. Ами работата ти във вестника?
— Напуснах. Тази сутрин напуснах.
— Виж го ти! Не биваше да го правиш, Майк. Тъкмо взе да ставаш известен. Целият град четеше рубриката ти… Виж, идва твоят приятел Дейвид — сниши той глас.
— Колеги, моля ви, да си нямаме неприятности — заговори Дейвид, който бе влязъл в гримьорната с енергична стъпка. — Време е за последното действие, отдавна трябваше да сте зад завесата и като всички останали да чакате реда си за излизане на сцената.
— Трябваше да поговорим нещо по работа — отвърна му Долан.
— Добре, нали вече свършихте. Ако обичате, заповядайте на сцената.
— Не сме свършили — възрази Долан.
— Идваме — обади се Джони.
— Много ви благодаря — натъртено отвърна Дейвид и излезе със същата енергична стъпка.
Долан изръмжа:
— Тоя взе да забравя, че играем в любителски състав. Забравя, че никой не ни плаща за тази работа.
— Не му обръщай внимание. Какво да прави, такъв си е.
— Това, че е педи, не ме дразни. Ядосвам се на наглостта му.
— Не го прави умишлено. Нещо повече, той се възхищава от теб. Но виж какво, наистина трябва да тръгваш. Нали си звезда, от теб се очаква да даваш пример на тези самодейци.
— А парите? Ще ми ги дадеш ли?
— Ще поговорим след репетицията.
— Това има огромно значение за мен, Джони.
— ДОЛАН! — разнесе се висок глас.
— Това е Майора. Хайде… — подкани го Джони.
— Мога ли да ти кажа нещо. Долан? — извика Майора от залата.
— Разбира се. — Долан прескочи прожекторите на рампата и отиде при Майора, който седеше до Дейвид и още двамина от тия, дето много знаят, но нищо не правят.
24
Пиеса от американския писател Самюъл Натаниъл Бърман. — Б.пр.