Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Слушайте, пичове. Ако си тръгнем, без да очистим този тип, ще ни убият. С онези шега не бива…
— Ако сте още тук, след като преброя до десет, аз ще ви убия — предупреждава Глас номер едно. Глас номер две презрително добавя:
— Гей кокниф ен йом, жалки пъзльовци! И да ви пречукат, не ни пука!
По-късно, след като повтаря израза пред десетина евреи, които възмутено поклащат глави, Калахан ще попадне на един старец в Топека, който най-после ще му преведе „гей кокниф ен йом“. Означава „ходи да сереш в океана“. Глас номер едно пак започва да брои:
— Днодветричетри…
Джордж/Норт и Лени/Бил се споглеждат плахо като герои от анимационен филм и изскачат на улицата по гащи. Изкачат и изчезват.
— Тръгвай след тях — нарежда Глас номер едно на партньора си. — Ако решат да се върнат…
— Да, да — измърморва Глас номер две и излиза.
Ярката светлина изгасва.
— Легни по корем — заповядва Глас номер едно.
Калахан се опитва да му каже, че надали ще успее, защото има чувството, че тестисите му са станали колкото баскетболни топки, но от устата му се изтръгва само неразбираемо мучене, защото челюстта му е счупена. Затова се обръща на една страна.
— Не мърдай да не те порежа — предупреждава Глас номер едно.
Не звучи много убеден, че ще се справи. Калахан го долавя въпреки тежкото си състояние. Дъхът на спасителя му е хриплив и от време на време обезпокоително пресеква. Калахан иска да му благодари. Едно е да спасиш някой непознат, ако си полицай, пожарникар или воден спасител, мисли си той. Съвсем друго е, ако си обикновен гражданин. Точно такъв е спасителят му, и двамата му спасители, макар че още не може да разбере как са се озовали тук толкова добре подготвени. Откъде знаеха имената на Братята Хитлер? И къде са се крили? Отвън ли са влезли, или през цялото време са били в изоставената перачница? Калахан няма представа. А и не го интересува. Защото някой спаси, някой спаси, някой спаси живота му тази нощ и само това има значение. Джордж и Лени замалко да го убият, но кавалерията му се притече на помощ като в стар филм с Джон Уейн.
Сега Калахан иска да благодари на този човек. Иска колкото се може по-скоро да го натоварят на някоя линейка, преди убийците да издебнат собственика на Глас номер две на улицата или собственикът на Глас номер едно да получи сърдечен удар от превъзбуда. Той се опитва да заговори, но отново издава само мучене. Като пиянско бръщолевене. Прозвучава като „буа-гя“.
Ръцете и краката му вече са свободни. Спасителят му не получава удар. Калахан отново се извърта по гръб и вижда дебела бяла ръка, която държи скалпела. На безименния и пръст има пръстен. Той представлява отворена книга с думите „Екс либрис“ отдолу. Прожекторът отново светва и Калахан закрива очи.
„Защо го правиш?“ — пита той, но от устата му излиза: — Заугу паш?
Собственикът на Глас номер едно обаче явно го разбира, защото отговаря:
— За да не ме познаеш, ако се срещнем пак. Така е по-безопасно. Проехтяват стъпки, светлината се отдалечава.
— Ще извикаме линейка от уличния телефон отсреща…
— Не! Недейте! Ами ако се върнат?
В този искрен изблик на ужас думите на Калахан прозвучават кристално ясно.
— Ще наблюдаваме — успокоява го Глас номер едно; дишането му вече не е толкова хрипливо, явно се е поуспокоил. — Предполагам, че може да се върнат, едрият звучеше доста уплашен, но ако китайците са прави, сега аз съм отговорен за живота ти. Възнамерявам да изпълня съвестно задълженията си. Ако пак се появят, ще им пръсна мозъците. — Силуетът спира, спасителят също е едър мъж и явно не му липсва кураж: — Това бяха Братята Хитлер, приятелю. Нали знаеш за кого говоря?
— Да — прошепва Калахан. — А ти кой си?
— По-добре да не знаеш — отвръща господин Екслибрис.
— Познаваш ли ме?
Кратка пауза. Стъпки. Господин Екслибрис вече стои на вратата на изоставената перачница.
— Не — отговаря, после добавя: — Свещеник си. Няма значение.
— Откъде разбрахте, че съм тук?
— Линейката скоро ще дойде — казва Глас номер едно.
— Не се опитвай да ставаш. Загубил си много кръв и може да имаш вътрешни наранявания.
И излиза. Калахан остава легнал сред миризмата на белина, прах за пране и омекотител за дрехи. Мисли си: „Със или без наша помощ, тук всичко се очиства.“ Тестисите му пулсират от болка и се подуват. Челюстта му пулсира и се подува. Кожата на лицето му се опъва. Лежи, чака линейката и живота или Братята Хитлер и смъртта. Девойката или тигъра. Съкровището на Дияна или отровната змия. След неопределено, неоценимо време помещението се изпълва с пулсираща червена светлина и той разбира, че този път ще е девойката. Този път е съкровището. Този път е животът.