Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Чакай малко, Бил — казва Джордж/Норт. — Хрумна ми нещо. Нека първо ти го начертая. Имам химикалка в джоба.
— Зарежи това — прошепва Лени/Бил.
Посяга със скалпела. Калахан вижда треперещото Острие, отразяващо възбудата на дребосъка, после то изчезва от погледа му. Нещо студено се допира до челото му, после става горещо, но Шерлок Холмс не се появява. В очите му потича кръв и го заслепява, но на помощ не му се притичва нито Джеймс Бонд, нито Пери Мейсън, Травис Макги, Еркюл Поаро или шибаната мис Марпъл.
Издълженото бледо лице на Барлоу изниква в съзнанието му. Косата на вампира прилича на ореол. Барлоу се пресяга към него: — Ела, лъжлив свещенико, познай истинската вяра. Той чува глухия звук от счупването на кръстчето от майка му.
— Ти си малоумен, бе! — изръмжава Джордж/Норт. — Това не е свастика, а кръст/ Дай на мен!
— Стига, бе, Норт, остави ме, още не съм свършил! Те се сборичкват над него като деца, тестисите му горят от болка, челюстта му пулсира, зрението му е замъглено от кръв. По дяволите всички безумни спорове дали има Бог! Исусе, виж: го само! Виж го! Как може да има съмнение? В този момент се появява кавалерията.
— Какво точно имаш предвид? — попита Роланд. — Искам да чуя тази част много добре, отче.
Още седяха на верандата, но вечерята беше свършила, слънцето бе залязло и Росалита беше донесла свещи. Калахан бе прекъснал разказа, за да я покани да седне при тях. По прозореца на верандата пърхаха насекоми, привлечени от светлината.
Джейк прочете мислите на Стрелеца. Не се сдържа и сам зададе въпроса:
— Ние ли бяхме кавалерията, отче?
Роланд се стресна, после се усмихна.
Калахан ги изгледа изненадано:
— Не. Не мисля.
— Не си ги видял, нали? — попита Роланд. — Не си видял кой те е спасил.
— Както ви казах, Братята Хитлер имаха фенерче. Истина е. Но другите, кавалерията…
Които и да са, те носят прожектор. Изоставената перачница се изпълва със светлина, по-ярка от светкавицата на евтиния фотоапарат и за разлика от нея тя е постоянна. Джордж/Норт и Лени/Бил закриват очи. Калахан би сторил същото, ако ръцете му не бяха омотани с тиксо зад гърба.
— Норт, хвърли пистолета! Бил, хвърли скалпела!
Гласът, идващ откъм яркото сияние, е страшен, защото говорещият е уплашен. Това е глас на човек, готов на всичко.
— Ще броя до пет и ако не се подчините, ще ви застрелям като кучета.
Започва да брои, но не бавно, а с главозамайваща скорост:
— Днодветричетри…
Притежателят на гласа иска да стреля, той бърза за нещо и иска да приключва вече с тези формалности. Джордж/Норт и Лени/Бил нямат време за мислене. Те хвърлят оръжията и при падането си пистолетът изгърмява. Калахан няма представа къде отива куршумът. Може дори да го е улучил. Нямаше ли да го усети в този случай? Съмняваше се.
— Не стреляй, не стреляй! — пищи Лени/Бил. — Ние не сме, ние не сме, ние не сме…
Не са какво? Дребосъкът явно не знае.
— Горе ръцете! — заповядва друг глас от ярката светлина. — Горе ръцете, гадове!
Те вдигат ръце.
— Не, не така — казва първият. Тези момчета са страхотни и Калахан с радост ще им изпраща поздравителни картички за всяка Коледа, но очевидно сега за първи път правят нещо такова. — Събуйте си обувките! И гащите! Хайде! Живо!
— Какви са тези глупости? — измърморва Джордж/ Норт. — Ченгета ли сте? Ако да, трябваше да ни прочетете правата, шибаните…
Откъм светлината проехтява гърмеж. Калахан вижда оранжев проблясък. Вероятно е пистолет, но в сравнение с играчката на Братята Хитлер е като топ. Върху главите им се посипват мазилка и прах. Джордж/Норт и Лени/Вил изпищяват в един глас. На Калахан му се струва, че единият от спасителите му (вероятно другарят на онзи, който беше стрелял) също изкрещява.
— Сваляй обувките и гащите! Живо! Живо! Ако докато преброя до трийсет, не сте готови, ще ви пръсна черепи те. Днодветричетрипе…
Бързината на броенето отново не оставя време за замисляне. Джордж/Норт понечва да седне и Глас номер две предупреждава:
— Стой прав, иначе ще ти пръсна черепа. Братята Хитлер започват да подскачат на един крак като щъркели около раницата, фотоапарата, пистолета и фенерчето, а Глас номер едно продължава да брои с главозамайваща скорост. Бързо свалят обувките и панталоните си. Джордж носи боксерки, а Лени — слипове. Членът на дребосъка вече е спаднал, скрил се е в миша дупка.
— Сега вън — заповядва Глас номер едно.
Джордж се обръща към светлината. Тениската му с емблема на „Янките“ виси над гащетата, стигащи почти до коленете му. Прасците му са мускулести, но треперят силно. Изведнъж лицето му се издължава — той е осъзнал нещо ужасно: