Вълците от Кала

Джордж/Норт изважда голяма раница от ъгъла. Отваря я и измъква фотоапарат за моментни снимки. Навежда се над Калахан, блесва ослепителна светлина. След това Калахан вижда само огромно синьо петно и неясни сенки около него. Оттам чува гласа на Джордж/Норт:

— Напомни ми да го снимам след това. Искат да видят как сме се справили.

— Да, Норт, добре!

Дребосъкът сякаш е полудял от възбуда и Калахан разбира, че истинската болка тепърва ще започне. Спомня си една стара песен на Дилън, „Наближава страшна буря“, и си мисли, че много добре пасва на ситуацията, по-добре от „Някой спаси живота ми тази нощ“.

Усеща миризма на доматен сос и чесън. Някой е вечерял италианска храна, вероятно докато Калахан е бил в болницата. Над него се надвесва неясен силует.

— Няма значение кой ни е наел — казва Джордж/Норт. — Важното е, че ни е наел, а ти си същият педал и защитник на чернилките като Магръдър. Братята Хитлер се разправят точно с такива нищожества като теб. През повечето време работим за чест и слава, но не се отказваме и от някой и друг кинт, като всеки истински американец. — След кратко замисляне добавя абсурдното: — Ние сме много популярни в Куинс, да знаеш.

— Майната ви — изсъсква Калахан и дясната половина на лицето му се раздира от болка.

Лени го е изритал с подкованата си обувка и по-късно ще се окаже, че му е строшил челюстта на четири места.

— Хубава работа! — долита гласът на Лени сякаш от някаква безумна вселена, където Господ е пукнал и лежи вмирисан на пода на опустошения Рай. — Така ли говори един свещеник? — После гласът му става писклив като на разглезено дете: — Дай на мен, Норт! Хайде, дай на мен! Искам аз да го направя!

— Не — отсича Джордж/Норт. — Аз издълбавам свастиките на челата, ти винаги ги прецакваш. Мога да ти оставя онези на ръцете, става ли?

— Той е вързан! Ръцете му са покрити с това шибано…

— След като го убием — обясни Джордж/Норт с ужасяващо търпелив глас. — Когато умре, ще развием тиксото от ръцете му и…

— Норт, моля те/ Ще правя както кажеш. И слушай! — В гласа на Лени прозвучава радост като при внезапно гениално хрумване. — Слушай какво! Ако видиш, че ще го прецакам, просто ми казваш и аз спирам! Моля те, Норт! Моля!

— Е… — Калахан е чувал този тон и преди; грижовен баща, който не може да откаже нищо на любимото си, макар и бавно развиващо се дете. — Добре.

Зрението му се прояснява и той горчиво съжалява за това. Лени изважда фенерче от раницата. Двамата си предават инструментите. Джордж насочва фенерчето към бързо подуващото се лице на жертвата си. Калахан присвива очи. Погледът му е достатъчно ясен, за да види как Лени размахва скалпел.

— Супер! — възбудено крещи дребосъкът. — Супер ще стане!

— Гледай да не го оплескаш — предупреждава Джордж.

Калахан се замисля: „Ако беше филм, кавалерията щеше да се появи сега. Или ченгетата. Или шибаният Шерлок Холмс с машината на времето на Х. Г. Уелс.“

Лени коленичва пред него (възбуденият му член личи през панталоните) и кавалерията не идва. Той се навежда със скалпел в ръка и ченгетата не се появяват. Той не мирише на доматен сос и чесън, а на пот и цигари: