Робинята

странното ми поведение и повдигна вежди. Не искам да звуча банално, но той имаше

невероятни сини очи и трапчинки, достойни за филмова звезда. Дрехите му винаги бяха

безукорни, а той знаеше отлично имената на известни дизайнери. На всичкото отгоре, беше

висок и с умопомрачителна фигура. Все още не можех да реша дали бе гей, или

метросексуален, но вечно си повтарях, че това няма значение, тъй като си имах приятел. Но

въпреки това го разглеждах внимателно, когато смятах, че не ме вижда.

Не можех да споделя с него подозренията си, че дребен мъж с перука се кани да убие

всички в офиса, затова издрънках първото, което ми дойде в главата.

— Влюбена съм — изтърсих.

Той ме изгледа изненадано. Дали мислеше, че признавам чувствата си към него?

— В онова мече — посочих кутията за дарения.

— Ами вземи го — отвърна той. — Никой дори няма да забележи.

— Да бе, сякаш ще отнема играчката от дете в нужда — казах притеснено.

Той ми се усмихна весело и се върна към работата си.

Дойде време за обед. Слава богу, всички бяха живи. Реших да зарежа пакетираната си

храна и да се отправя към кафенето, за да видя дали Питър още се мотае наоколо. Нямаше го.

Купих си малка кутийка с арабски пастет и пита и се отправих към любимото си място,

където отворих кутията и осъзнах, че пастетът има същия цвят като издрайфаното от котката

тази сутрин.

Метнах кутията в боклука и отидох да разгледам отново таблото за обяви до пушалнята.

Забелязах обява за продажба на папагал. Кой би платил хиляда и петстотин кинта за птица?

Не и аз. После видях, че една от колежките предлагаше козметика „Мери Кей“. Визитните й

картички бяха от онези, които печаташ на домашния си принтер. Тя бе последният човек, от

когото бих приела съвет за гримиране, защото линията на фондьотена над брадичката й

вечно си личеше. Не я ли бяха научили на нищо в „Мери Кей“?

Стомахът ми къркореше. Бях още гладна. Завъртях се към автомата за закуски зад мен,

когато чух странен звук в коридора.

Звучеше така, сякаш някой смучеше енергично замръзнала кола през сламка. Дали

някой се тъпчеше тайно? Трябваше да узная.

Тръгнах на пръсти и надникнах зад ъгъла, където, за моя изненада, видях Питър,

застанал на колене и засмукал члена на Адам.

Мили боже! Вече знаех точно какво порно бе разглеждал.

Знаех, че трябва да се завъртя и да побегна обратно, но не го направих. Исках да

позяпам. Отначало реших, че е защото Питър правеше разни неща, които дори не се бях

сещала да правя по време на минет. Смятах, че просто трябваше да си мърдам главата

нагоре-надолу, докато мъжът се изпразнеше, но Питър бе адски изобретателен. Използваше

и ръцете си и се държеше, сякаш му бе приятно. Може би трябваше да си водя бележки за

следващия път, когато ми се наложеше да правя минет.

После реших, че причината да не искам да си тръгна, е шокът от размера на члена на