Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Става дума за „Уфици“, което означава „канцеларии“ и чиито импозантни крила с колони ограждат дълъг двор, започващ от края на площада край Палацо Векио. Днес това е световноизвестната галерия „Уфици“, в която се помещават толкова много ренесансови шедьоври, поръчани от Медичите.

От по-малко архитектурно значение, но представляващо относителен исторически интерес, е произведението, което Вазари прикрепя към тази сграда. Този издигнат и затворен пасаж, известен в наши дни като Коридойо Вазари, свързва Уфици и Палацо Векио с новото жилище на херцога, намиращия се на около осемстотин метра отвъд реката Херцогски дворец. Пасажът минава над Арно като покрит коридор над магазините на Поите Векио и дава възможност на херцога бързо и безпрепятствено да стига до административните канцеларии, за да може във всеки момент да проверява всичко, както и да има удобен изход за бягство.

Несъмнено шедьовърът на Вазари обаче е „Животописи на художници, ваятели и архитекти“, литературна творба, която представлява живо и модерно описание на мнозина от великите ренесансови хора на изкуството и включва и дълбоки наблюдения на работата и характерите им. Първото издание на Вазаровите „Животописи“ се появява през 1550 година и общественото признание е толкова голямо, че предизвиква завист у Челини, който незабавно се заема да работи върху своята доста по-ненадеждна „Автобиография“. „Животописи“ на Вазари съдържат една портретна галерия на гении, неприятни хора и всякакви други образи, но когато преминаваме през нея, усещаме и проникващия ефект от покровителството на Медичите, които в по-голяма или по-малка степен въздействат на мнозина от тези хора на изкуството. Това усещане е целенасочено, тъй като Вазари посвещава книгата си на Козимо и целта му е да прослави рода Медичи, на който служи в толкова много роли. Вазари е отговорен почти за цялата обширна артистична и архитектурна програма на Козимо, като на практика изпълнява ролята на министър на изкуството. Освен че прославят уникалния принос на Флоренция и Медичите за съзидателния разцвет, който наричаме Ренесанс, „Животописи“ на Вазари представляват и най-ранният опит за примиряване на Ренесанса със самия себе си — какво означава, какво постига и какво всъщност представлява. Това е само първата крачка в един дълъг процес на определяне и преоценка, който продължава и до ден днешен, защото говорим за епохата, поставила по толкова много начини основите на нашия съвременен свят. Това несъмнено е най-уместното и далечно огледало на нашата епоха.