Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

В крайна сметка Козимо, Елеонора и нарастващото им семейство се преместват в двореца Пити през 1560 година, при което официалното му название става Херцогския дворец. Козимо е домошар, доколкото му позволява неговият хладен и сдържан характер, а Елеонора приема тези много испански черти. Единствената трудност създава майката на Козимо Мария де Медичи, по баща Салвиати, която настоява да има свои апартаменти в Херцогския дворец. Козимо все повече се вбесява от прекалената й намеса, а двете с Елеонора просто не могат да се понасят.

Козимо и Елеонора имат шест деца, които силно обичат, но по свой различен начин. Елеонора създава отчетливо испанска атмосфера в Херцогския дворец, трите й дъщери израстват в благочестиво уединение и рядко напускат границите на дома. В съответствие с традицията на Медичите Козимо полага всички усилия да създаде приятелски взаимоотношения с поредица от папи, като урежда вторият му син да стане кардинал на седемнадесет години, а третият му син Гарсия става такъв няколко години по-късно. Семейството е голямо, но въпреки това атмосферата зад голямата и сурова фасада на Херцогския дворец няма нищо общо с естествеността и радостта от живота, характерна за двореца Медичи в неговия зенит.

Не всичко обаче е аристократична меланхолия, Козимо прави всичко по силите си, за да продължи традицията на Медичите да дарява на гражданите нови забавления, с цел както да им достави удоволствие, така и да отвлече съзнанието им от всякакви бунтовни помисли. Вероятно като отражение на пристрастията му към Древния Рим Козимо въвежда надбягвания с колесници на големия открит площад пред „Санта Мария Новела“, които бързо започват да се радват на популярност сред гражданите.

Пак в съответствие с традицията на Медичите Козимо си създава име и на покровител на изкуството, което обаче очевидно е повече изпълнение на едно задължение, отколкото естетично удоволствие. През по-голямата част от времето хората на изкуството просто получават поръчки, когато се налага, а не като израз на разбиране към тяхната дарба. Именно херцог Козимо I поръчва портрета на Козимо Pater Patriae на Якопо да Понтормо, който заема мястото си в галерията с портрети в Херцогския дворец. Към галерията е прибавен и официалният и доста любопитно безхарактерен портрет, рисуван от Бронцино — целта е да се създаде нова традиция на Медичите, която да отразява величието на династията. Ботичели, Леонардо и Рафаело отдавна са мъртви, Микеланджело, чиято слава го превръща в най-богатия човек на изкуството, е своенравен старец, живеещ в Рим и непрекъснато преправящ последните си незавършени скулптури. Зрелият Ренесанс е приключил и изкуството навлиза в епохата на един по-маниерен барок.