Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Козимо е твърдо решен да се наложи като владетел на Флоренция, а не просто да управлява града — едва доловима, но съществена промяна. В миналото онези, които управляват града, добре или зле, се очертават по-скоро като водачи, отколкото като владетели. Те са глави на ефективен партиен апарат, който ги поддържа. Херцогът на Флоренция Козимо се налага като суверенен владетел, подкрепян от изпълнителен и професионален административен апарат, състоящ се от учреждения, а не от съвети. И тук промяната е едва доловима, но е огромна. В миналото управлението е съставено от крила, които се борят за власт, а сега се превръща в един монолитен административен апарат. Преди управниците на Флоренция делегират, а Козимо има силен и изострен за подробностите интерес към делата на своята администрация. В началото управлението му е белязано от студена пресметливост. Той не се бои да внушава страх, защото смята, че стои над обществената популярност, а и изглежда, че е назряло времето за подобно управление. Гражданите на Флоренция понасят големи страдания — посрамени са, смутени и унижени — Христовата република е последвана от обсада, а след нея идва и упадъчен деспотизъм. Умореното население приема едноличната власт на Козимо — републиканският дух от миналото е изчерпана сила.

Още преди да бъде помолен да се оттегли, Гучардини има пререкания с Козимо. Последната капка е готовността на Козимо да приеме, че Флоренция не е нищо повече от васално владение на император Карл V, тъй като защитата му и дори управлението зависят от испанските войски във Фортеца да Басо, които получават заповедите си от друг. Младият Козимо обаче е достатъчно мъдър, за да прозре, че за момента няма друга алтернатива и просто ще чака да му дойде времето — владетелят, възкачил се като неопитен млад мъж, бързо съзрява. Описанието на венецианския посланик показва Козимо като човека, в който бързо се превръща: „Необичайно висок е, много енергичен и силен. Държи се изискано, но когато поиска, може да е ужасяващ. Когато се труди или спортува, е неуморим и изпитва удоволствие от занимания, изискващи издръжливост, сила или ловкост… не признава никого, притежава обичайната суровост на характера… никога не фамилиарничи и се държи настрана, освен когато делата налагат противното.“