Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

След като го освобождават, той се завръща и бездейства в двора на своя баща — една мълчалива и мрачна фигура сред остроумните и изтънчени благородници. Изобщо не крие силната омраза, която изпитва към баща си, и тази неприязнена черта доминира над упорития му характер. Анри почти не получава никакво образование и изостава в интелектуалното си развитие, не показва никаква лекота на общуване, която се изисква в дворцовия живот и неговите културни занимания. Всъщност обикновено ги избягва и изглежда, че почти не се интересува от нищо освен от буйни занимания като лова и рицарските турнири.

За Катерина не е лесно да е омъжена за такъв човек, а и вече става наложително двамата с Анри да дадат наследник, който да продължи кралската династия, но сега-засега от брака им не се раждат деца. След няколко години дворцовите клюки започват да намекват, че предстои развод, но Франсоа I уверява Катерина, че няма да позволи това да се случи. През този труден период Франсоа I до голяма степен се превръща в бащата, който Катерина никога не е имала — тя попива неговите виждания и с времето изгражда у себе си непоклатима вяра в могъществото на монархията. От своя страна възрастният Франсоа I й се възхищава и с удоволствие я гледа как танцува и ходи на лов, удивлява се на енергията и интелекта ѝ, както и на бавно разцъфващата й увереност. Безспорно Катерина е насърчена от присъствието на голям брой италиански творци в двора в Париж и Фонтенбло. Самият Челини за кратко посещава Париж през 1537 година, а през 1540 година се завръща и прекарва във Франция четири години. В своята „Автобиография“ споменава, че няколко пъти среща Катерина, но далеч повече внимание обръща на описанията, свързани с впечатлението, оставено у краля. Челини споменава как „самото цвете на френския двор дойде да ме посети“, в друга глава скромно си спомня: „Кралят се върна в двореца след като ми предостави толкова много знаци за своята благосклонност, че не могат да бъдат изредени тук.“ „Какъв невероятен човек!“ — възкликва кралят, когато вижда творбата на Челини и т. н. Именно през този период Челини създава своята основателно прочута солница. Катерина също постепенно се окуражава от възхищението на Франсоа I към италианската култура, която с навлизането на Ренесанса все повече се радва на уважение сред привилегированата класа във Франция.