Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Но хидрогите бяха много. Ужасно много. Врагът беше… непреодолим.“
Джес замълча, усетил студ и самота.
Толкова много частични отговори застанаха по местата си, странни вероятности, за които не се бе замислял никога досега.
— Ние, хората, твърде малко се задълбочаваме — промълви на себе си той. — Прекалено малко.
Хидрогите въобще не бяха скорошна заплаха, а опасност, разтърсвала епохите в галактически параметри. Осъзна, че грандиозният конфликт с обитаващите ядрата извънземни е далеч по-многоизмерен. Ческа и всички скитници трябваше да разполагат с тази информация, както Голямата гъска и дори Илдирийската империя.
— Хидрогите все още са тук — каза Джес. — Те нападнаха хората. Има ли някакъв начин да ни помогнете? Как да се защитим от тях?
„Хората не могат да им сторят нищо.“
Джес се замисли за мъглявината, за отломките върху древното бойно поле, останали от сблъсъка между две страховити сили, и усети да го полазва хлад. Какъв шанс имаше, която и да е човешка военна сила? Ханзата? Илдирийците? Скитниците?
— Но вие сте се сблъсквали с тях. Не можете ли да ни помогнете?
През комуникационната си връзка с вентала Джес долавяше, че това водно същество не притежава разрушителните или отмъстителни желания на хидрогите. Това присъствие му се струваше открито, искрено… честно. Той се чувстваше обнадежден и уверен.
— Има ли някакъв начин и аз да ти помогна в отговор?
Водата в цилиндъра сякаш стана по-прозрачна и Джес усети изтръпване върху темето и някаква възбуда като при адреналинов взрив в кръвта му.
„Ти разполагаш с възможността да пътуваш между звездите и планетите. Можеш да помогнеш на венталите отново да се разпространят. Тогава бихме могли да започнем нова битка.“
— Кажи ми какво да направя — настоя Джес с абсолютна убеденост.
Припомни си една фраза, използвана от скитниците много преди да поемат към звездите: „Врагът на моя враг ми е приятел“. А хидрогите безспорно му бяха врагове — абсолютно лични врагове.
„Отведи ме на воден свят — отвърна венталът. — Намери океан и излей течността, която е моето тяло, в планетарно море. По този начин ще имам възможност да се разпръсна и отново да придобия мощ. След това трябва да събереш още моя субстанция и да я отнесеш на друг свят и друг, и друг.“
Очите на Джес грейнаха. След смъртта на брат си, на баща си и след принудителната раздяла с Ческа досега се бе движил като в мъгла, слепешката. Но сега имаше посока и цел. Сякаш възкръсна.
Не можеше да си представиш по какъв точно начин това течно създание може да се възправи срещу обитаващите ядрата извънземни, но венталите вече бяха воювали с хидрогите. Правилата на този конфликт явно бяха свръх способността му да ги проумее.
— Добре, приемам. Ти може да си първият вентал, но не след дълго със сигурност няма да си единственият.
Горе в главното помещение на мъглявинния загребващ кораб той препрограмира навигационните системи, след това изпрати светкавично съобщение до останалите разпръснати скитници — нямаше значение, че щеше да мине дълго време, преди то да стигне до някой слушател.
Убеден, че няма връщане назад, Джес изключи кабелите, откачи огромните загребващи платна и се понесе навън от мъглявината. Това бе далеч по-съществено от това да се носи безцелно, обладан от самосъжаление, криейки се от всички. Най-после имаше с какво да се захване.
Малкият кораб се отдели — миниатюрно зрънце на фона на огромните колекторни платна. Джес се насочи към краищата на мъглявината, набирайки скорост, за да възкреси вентала и да създаде мощен съюзник на цялото човечество.
90.
Тасия Тамблин
Хидрогите отново нанесоха удар и от командното табло на Тасия Тамблин изхвръкнаха искри. Вече нямаше представа колко бойни кълба са се надигнали от облаците на Оскивъл, предизвикани от бомбардировката на ЗВС.
Необмислената операция на ЗВС не само че беше неразумна, но и Роб бе загинал безсмислено.
От тактическия пулт вляво от нея бликна гейзер от електрически искри и пламъчета от къси съединения. Офицерите й се паникьосаха от несекващата безмилостна разруха. Разклонена синкава светкавица отскочи от носа на кораба им, без да нанесе значителни щети.
Мантата се метна на една страна от следващото мощно попадение и зловещите аларми завиха по командните палуби, предизвиквайки още по-невъобразим хаос. Замигаха светлините за извънредно положение, обливайки всичко в пурпурно сияние. Тасия изтри влагата от очите си и закрещя команди с надеждата да измъкне кораба от бойното поле.