В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(МАЙ). Недостатъците, забелязвани в другите, са много полезни за изясняване на въпроса няма ли такива недостатъци и в самия себе си. Понеже най-често се забелязва в другите това, което е налице и в самия себе си. Само виждайки безпристрастно своя недостатък, може да се започне борба с него. В този смисъл другите хора могат да послужат като показател на това, което подлежи на изкореняване в самия наблюдател. (8.467)
Понякога е много полезно да се погледне на себе си отстрани, като на съвършено чужд човек. Обикновено у другите много ясно се виждат недостатъците и слабостите им и тяхното несъответствие на думи и дела. Да се види всичко това напълно безпристрастно и в себе си е много полезно за познаването на себе си. Познанието за човека включва не само изучаването на човешката природа в другите хора, но в еднаква степен и у самия себе си. В другите често са ни неприятни и даже отблъскващи някои свойства или особености на поведението, но в самите нас те ни изглеждат приемливи и оправдани. И само отдалечавайки се от себе си и поглеждайки се отстрани може да се определи и види недопустимостта на едни или други свойства на характера и поведението. За да се види добре една картина е необходимо да се отдалечиш на известно разстояние от нея. Още повече е необходимо това при разглеждане на собствената същност. (8.468)
Процесът на овладяване на себе си се извършва в обикновения живот, разпространявайки се върху всичко, което върши, мисли и чувства човек. Човек може да се упражнява и върху най-дребните дела, знаейки, че от малките начинания израстват големите. Дребните мисли могат да помрачават аурата даже повече от големите. Но с дреболиите е много по-лесно да се справиш, те много по-лесно се преодоляват и върху тях трябва да се упражнява волята. (8.563)
В една древна легенда се разказва за това, че отсечените глави на чудовището израстват отново. Така символично е изразена мисълта, че борбата с външните препятствия и тяхното преодоляване вън са безкрайни и безполезни, и са подобни на борбата с вятърни мелници,тъй като само победата и преодоляването вътре в себе си, победата над себе си със себе си, могат да дадат сили да се преодоляват и външните препятствия и трудности. Ако не е налице тази сила вътре, получена от вътрешното преодоляване на собствените слабости и утвърждаване силата на духа, то човек ще бъде безсилен пред външните противодействащи сили и обстоятелства. Психическата енергия, великият Агни, ще бъде онази мощ, която е толкова нужна в тази борба. Каква е ползата от това, ако човек побеждава нещо навън не със своята сила, а поради удачно стечение на обстоятелствата или чрез енергията на други хора. Той си остава безсилен и опустошен. Нима победата на Носителите на Светлина, дошли на света, се е състояла в съкрушаване на външните условия? На апостола Петър е било заповядано да върне ножа, който той е вдигнал в защита на Спасителя, в ножницата, защото победата над света е била постигната по друг път, който не е се заключвал в насочване на огнената мощ навън. Била е указана и възможността да се призоват на помощ легиони ангели, но и това не е било направено. Всичко се преодолява в духа и победата в духа е различна от външните успехи, които са временни и бързо преходни, докато утвърдена в духа и от духа, тя остава с него завинаги. (8.572)
(М.А.Й.).Когато външното противодействие се натъкне на несъкрушимата сила и твърдост на духа, то отстъпва и кармично прекратява своята активност. Това става тогава, когато победата на духа над себе си е окончателна и необратима и никакви слабости и възможности за рецидив на изживените свойства не са останали. Кармичните изпитания на определена тема продължават до тогава, докато не е достигната окончателната победа. Обременяващите обстоятелства са нужни за израстването на духа и когато той достигне необходимата степен, тези обстоятелства си отиват и се заместват от други, необходими за неговото по-нататъшно израстване и развитие. (8.573)
Тема 11. ДАВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ
По-добре е да даваш, отколкото да получаваш, защото всяко даване или погасява кармичен дълг, или утвърждава заслуга. Все едно че се внасят пари в спестовна каса, от където в бъдеще могат да се теглят, без да се създава кармична задълженост. Това важи особено за духовното даване, чрез което духът се освобождава от зависимостта от хората. За това твърдя, че е по-добре да се дава, отколкото да се взема. Вземат и биха искали да вземат мнозина, но даващите са съвсем малко. А можещите да дават дарове на духа са още по-малко, защото за духовното даване аурата трябва да притежава определена степен на огненост. Отдава се Психическа енергия. Носителят на Светлина раздава невидимо и нечувано и само прекалената умора може да покаже понякога колко голямо е било отдаването на огнена сила. Обаче носещият светилник не може да не свети. Степента на светимост на аурата означава встъпване във Великото Служене, тъй като се внася Светлина в обкръжаващия мрак на плътния свят. Но не е лесно на носещия — твърде много енергия изтича за погасяване на заобикалящото несъвършенство. И често носещият не знае колко благо сътворява, защото собствената му светлина е невидима за него. Предполагат, че Великото Служене се осъществява в явни подвизи, във видими за света дела и пред очите на множеството. Може да бъде и така, но се случва и служенето на Светлината да се осъществява в тишина и мълчание и невидимо за света. Светлоносецът носи енергиите на Светлината в аурата си и ги излива върху всичко наоколо мълчаливо, без думи, облагодетелствайки света. И тогава всеки, който влезе в съприкосновение с него, получава от него заряд Светлина. Тъмни са аурите на хората и всеки контакт със светлоносец ги осветява. Много енергия губи горящото сърце и за това неговото Служене на Светлината Ние наричаме Велико. (1.245)