С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Знае много добре, че не трябва да напуска къщата без разрешение, дори в събота — възкликна възмутено тя. — Ще го накажа за цяла седмица.
Дилън сложи ръце на раменете й и я обърна с лице към себе си.
— Може би се е разтревожил за теб. Не помисли ли за това? Беше безотговорно от наша страна да не се обадим. Ако Грейъм е тръгнал към обекта, ще го настигна и ще го взема.
— Смятах, че ще останеш за кафе.
— Не сега.
— Но…
— Заминавам да търся Грейъм. Когато се приготвите с Кети, можем да се срещнем всички във фургона ми. Ще направя палачинки.
— Звучи чудесно! — Джейд не можа да скрие усмивката си. Нито пък можеше да се сърди на Грейъм. Тази сутрин враждебността просто нямаше място. — Кети?
— Нямам нищо против.
— Добре — каза Дилън. — Ще се видим по-късно. — Повдигна с пръст брадичката на Джейд и я целуна леко. Тя го проследи замечтано, докато пресече моравата и се качи в пикапа си. На потегляне й махна с ръка. Когато се обърна, Кети я наблюдаваше проницателно.
— Изненадана съм — призна тя. — Не очаквах той да бъде някой като Дилън.
— Той?
— Мъжът, който да те освободи. Мислех, че ще е от противоположния тип, не толкова физически обособен.
— Дилън е много чувствителен.
Кети помилва косите й с обич.
— Трябваше да е такъв, за да преодолее страховете ти.
— След смъртта на съпругата и детето си, той самият се е борил със собствения си дявол. Взаимно си помогнахме. Това е най-хубавото.
Кети погледна скептично външния й вид.
— Сигурна ли си, че то е най-хубавото нещо?
Джейд се засмя високо — гърлен, сексапилен смях, чужд й до вчера. Господи, най-после бе станала нормално човешко същество. Никакво угнетяване и страх не я откъсваха от останалите хора, вече можеше да разбере без мнителност и техните шеги.
Кети виждаше отговорите на многобройните си въпроси в блестящите очи на Джейд. Просълзи се.
— Изглеждаш наистина сияеща, Джейд.
— По-щастлива съм от всякога! — възкликна тя безрезервно.
Тази сутрин изобщо не им беше до палачинки.
Джейд и Кети пристигнаха на строежа четиридесет минути след тръгването на Дилън от тях. Лонър се въртеше около черокито, радостен да ги види. Докато се опитваха да го усмирят, Дилън се появи от фургона.
Сърцето на Джейд заби по-силно при първото виждане на любимия си след кратката раздяла. Любим! Думата бе необичайно допълнение към речника й. Повтори я няколко пъти наум, опитвайки се да свикне със звученето и смисъла й. В гърдите й разцъфтя гордост и чувство за притежание. От извора на новооткритата любов бликаше радост и доволство.
— Джейд, Грейъм не е тук — обади се той.
Жизнеността й се изпари.
— Не е тук?
— О, Боже! — измърмори Кети. — Грешката е моя. Не трябваше да се успивам.
— Момчетата обичат да скитосват. Сигурен съм, че е добре.
Дълбоката бръчка между веждите му не потвърждаваше убедеността на думите.
— Къде може да е?
— Не знам. Карах по нормалния път до тук, но никъде не го настигнах. Очаквах да е пристигнал преди мен. Но го нямаше. Купичката на Лонър беше празна и затова си мисля, че изобщо не е идвал тук. Първото нещо, което обикновено прави, е да нахрани кучето, независимо дали е гладно, или не. Отидох и до другия край на обекта, но няма и следа от него.
Джейд обгърна лакти, въпреки че денят беше твърде топъл, за да й е студено.
— Може да е отишъл за риба — предположи тя с надежда в гласа.
— Може би. Тъкмо тръгвах за любимото му място по канала. — Стисна я за ръката под рамото. — Спокойно. Ще се върна след пет минути — увери я той. И подпали пикапа на фирмата.
— Хайде да влезем в канцеларията ти да почакаме — предположи Кети.
Джейд се съгласи с нея, но след като влязоха, не можеше да си намери място. Крачеше покрай прозорците и надничаше всяка втора секунда с надеждата да види Дилън и Грейъм да се връщат.
— Би ли могла бележката му да е фалшифицирана? Или да е написана по принуда?
— Разбира се, че не — отговори Кети. — Беше я пъхнал под вратата на спалнята ми и имаше отворена кутия с овесени ядки на кухненската маса. Смятам, че е тръгнал насам да ви види, точно както пише в бележката.
— Тогава къде е?
— Отклонил се е и е спрял.
— Не може да спре, още повече, че няма разрешение.
— Децата забравят понякога. Или явно се противопоставят.
— Не и този път — упорито наблегна Джейд. — Освен това Грейъм не е вече дете. — Внезапно й дойде нещо наум. — Мислиш ли, че се е разтревожил, защото останах цялата нощ с Дилън?
— Много се съмнявам. Грейъм е влюбен в него доста преди ти самата да го осъзнаеш. — Джейд я погледна остро. — Какво те изненадва, Джейд? Че Грейъм обича човека, или че ти си влюбена? Или си изненадана, че съм разбрала какво става помежду ви преди вас самите?