С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Тоалетът ти ми харесва, госпожице Спери.
В противоречие с официалното обръщение, плъзна ръка в деколтето й и хвана огряната от слънцето гърда. Тя винаги говореше за работа като истински светски човек, делова жена по пътя към върха. Излъчваше професионализъм дори и в най-обикновени дрехи.
Тази босонога, жизнерадостна и размекната Джейд сякаш бе друг човек. Опря глава в ръката му и въздъхна с удоволствие от дръзката му ласка.
— Не можах да си намеря бельото.
— Ще го открием. Но сега те харесвам така.
Бузите й поруменяха като узрелите праскови в скута й. Той се засмя и се почувства особено и… прекрасно. Като че ли беше свалил от себе си килограми през нощта. Беше му леко и свободно. Беше щастлив. Осъзна, че е лудо влюбен.
Имението бе неземно местенце. Старата изоставена къща беше идилична и романтична, техният остров на уединението. Птиците сякаш се бяха успали. Усърдните катерички имаха почивен ден. Въздухът бе жарък и замрял. Беше ленива, протяжна сутрин и всичко живо внушаваше и примамваше за любов. Искаше му се да спре времето за сто години и да прекара всяка секунда от него, правейки любов с Джейд.
— Стани, нека и аз да седна.
— Ами аз къде ще седна? — попита тя весело.
— В скута ми.
Идеята сигурно й хареса, защото веднага се съгласи.
— Праскова? Последните за сезона.
Приближи една до устата му и той я захапа. Сладкият, ароматен сок потече по ръката й, брадата му и закапа по голите му гърди.
— Харесва ли ти?
— Мм, да. — Изви ръка около шията й, отметна главата й назад и я целуна с буйна чувственост. — Много вкусно! — Хвана ръката й и я насочи към нейната уста. Тя също отхапа от плода. После още и още, докато устата й се напълни, а сокът течеше по брадата и деколтето й.
Дилън наблюдаваше вадичката, наведе се е започна да я облизва. Развърза блузата, отвори я и оголи гърдите й за слънчевите лъчи и собствените си, търсещи устни.
Джейд забрави за прасковата, сключи ръце зад врата му, облегна се назад и му предложи шията и гърдите си. Когато стигна до устните й, целувката им се разтопи в животинска сласт.
Той я обърна с лице към него и разтвори краката й, вдигайки ги на хълбоците си. Тялото и се гърчеше и триеше в неговото и го подлудяваше.
Джейд прошепна срещу мустаците му:
— Ще си помислиш ли, че съм дръзка, ако…
— Не, изобщо не.
Ръката й изчезна под полата, нагъната около кръста й. Когато пръстите й го докоснаха, той изстена. Хвана тестисите му и Дилън започна несвързано да се моли и възклицава. Повдигна члена му от джинсите, а той я целуна страстно. Насочи го към тялото си, пое го и бавно го вкара сантиметър по сантиметър.
Дилън бутна с пета земята и люлката се понесе напред, тласкайки го по-дълбоко в нея. Удоволствието бе огромно. Когато се люшнаха назад, Джейд се притисна в него. Той я обви с ръце, за да я задържи.
— Не искам да те нараня — прошепна в ухото й.
— Не ме боли. Чувствам те по-осезаемо от снощи.
— По-навътре съм.
— Да, да.
Люлката продължаваше да се движи. Дилън я оттласкваше с крак всеки път, щом тя намалеше хода си. Беше готов да свърши преди нея, но се въздържа. Наведе глава, езикът му близна зърното й, а после бързо го засмука, докато усети тялото й да се затваря около него като кадифена мида. От нея изригнаха накъсани, задъхани стенания, а телата им се освобождаваха бавно от сексуалната възбуда.
Отпуснаха се един до друг, влажни и лепкави от любовния и плодов сок. След момента на унес той вдигна глава и се взря в лицето й. Докосна леко кичурите коса по свежите й бузи.
— Събудих се тази сутрин и преди да разбера къде съм, се учудих защо се чувствам толкова добре.
— Аз също, Дилън. Никога няма да мога да ти се отблагодаря за…
Сложи пръст на устните й.
— Удоволствието беше изцяло мое.
— Не изцяло твое!
— Беше прекрасно, Джейд. Повече дори. — Обгърна тила й с ръце. — Хареса ми, че спа до мен.
— И на мен — каза замечтано тя. — Много ми хареса. За първи път спах до мъж. Не знаех, че мога да се чувствам така закриляна. Нищо чудно, че хората се стремят към това.
— Нищо чудно — усмихна се Дилън и я придърпа още по-близо до себе си.
— Дилън? — сложи глава тя на рамото му.
— Да?
— Снощи, тъкмо когато щях… знаеш какво, за първи път… — запъна се Джейд.
— Е?
— Ти каза: „Джейд, не“. Защо каза не?
— Щях да сложа първо презерватив.