Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
Безполезни брътвежи.
— А преди това?
— Преди кое?
— Преди Съюза, преди Харод?
Професорът вдигна рамене.
— Съхранението на историята в мрачните векове далеч не е било от първостепенна важност. Светът е бил в хаос след войната между Ювенс и брат му Канедиас.
— Канедиас? Господарят Създател?
— Да.
Канедиас. Гледа от стената в малката ми стаичка в избата на имота на Северард. Ювенс е мъртъв и единадесетте му чираци, магусите, тръгват да отмъщават за него. Тази легенда я знам.
— Канедиас — промърмори Глокта и в съзнанието му ясно изплува тъмната фигура на фона на морето от огньове. — Господарят Създател. Той действителна фигура ли е?
— Трудно е да се каже. Личността му е някъде между историята и митовете. Вероятно има частица истина в легендите. Все някой трябва да е построил проклетата кула, нали така?
— Кула?
— Кулата на Създателя! — Професорът посочи с ръка около себе си. — Смята се също така, че е построил и всичко това.
— Библиотеката?
— Цял Агрионт — засмя се професорът, — или поне скалата, върху която е построен. А също и Университета. Построил го и определил първите професори, които да изучават същината на нещата и да му помагат в работата, каквато и да е била тя. Да, ние тук сме чираците на Създателя, въпреки че се съмнявам, че онези горе го знаят. Канедиас го няма вече, но работата продължава, нали?
— В известен смисъл. И къде е отишъл той?
— Ха. Мъртъв е. Вашият Баяз го убива.
— Наистина ли? — Глокта погледна учудено.
— Според легендите. Не сте ли чел „Падението на Господаря Създател“?
— Този боклук? Мислех, че е чиста измислица.
— Така е. Превъзнесени празни приказки, но се основава на древните текстове от онези времена.
— Текстове ли? Нещо е оцеляло?
Възрастният мъж го погледна с присвити очи.
— Някои от тях, да.
— Някои? Имате ли ги тук?
— Един от тях, по-специално.
Глокта погледна изпитателно стария професор.
— Донесете го — каза той.
Древната хартия изпука, когато възрастният професор разви внимателно свитъка и го разпъна на масата. Пергаментът беше пожълтял и намачкан, с протрити от времето ръбове. Беше гъсто изписан със ситно писмо: странни символи, напълно непознати за Глокта.
— На какъв език е написано това?
— На древния език. Малцина в днешно време могат да го прочетат. Тук пише — професорът историк постави пръст на първия ред: — „Разказ за падението на Канедиас, трети от три“.
— Трети от три?
— От три свитъка, предполагам.
— Къде са другите два?
— Изгубени.
— Хм. — Глокта погледна към безкрайните рафтове в хранилището. Истинско чудо е, че нещо въобще може да бъде открито тук. — Какво пише в този?
Престарелият библиотекар напрегна очи в странното писмо, оскъдно осветено от подскачащия пламък на единствената свещ на масата. Треперещият му пръст проследи първия ред и устните му се размърдаха безмълвно.
— „Изпепеляващ бе гневът им.“
— Какво?
— Така започва. „Изпепеляващ бе гневът им“ — зачете бавно професорът. — „Магусите преследваха Канедиас и изтикваха пред себе си верните му последователи. Нахлуха в крепостта му, оставиха в руини постройките му и избиха слугите му. Създателят, люто ранен в битката с брат си, се затвори в своята кула.“ — Старецът разгъна още малко свитъка. — „Дванадесет дни и дванадесет нощи магусите изливаха гнева си върху портите, но не оставиха и драскотина по тях. Тогава Баяз намери начин да влязат…“ — Професорът ядосано започна да търка древния пергамент с ръка. Символите на следващия параграф бяха замазани от влага или нещо друго. — Това не го разчитам… нещо за дъщерята на Създателя…
— Сигурен ли сте?
— Не! — троснато отвърна историкът. — Липсва цял параграф!
— Оставете го тогава! Какво е следващото, което със сигурност разчитате?
— Да видим… „Баяз го последва до върха и го хвърли отгоре.“ — Старецът шумно се покашля. — „Обгърнат в пламъци, Създателят падна на моста пред портите. Магусите търсиха Семето под дърво и камък, но не го откриха.“
— Семето? — попита Глокта озадачен.
— Това пише.
— Но какво означава?
Възрастният професор се облегна назад в стола си, очевидно доволен от рядката възможност да демонстрира преимуществото на своята област.
— Краят на ерата на мита и начало на тази на разума. Баяз, магусите, те олицетворяват порядъка, докато Създателят е един вид обожествена фигура, респективно, суеверие и невежество. И може би има известна истина в това, все пак, някой трябва да е построил проклетата кула, нали? — изсмя се дрезгаво професорът.