Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
Професорът химик се зарови в бъркотията като къртица в бърлогата си.
— Да видим — измърмори под носа си той и подръпна с ръка брадата си, — гърмящите прахове са някъде тук…
Глокта го последва в лабораторията и заоглежда с недоверие планините от стъклария. Сбърчи нос. От самото помещение се носеше остра, неприятна миризма.
— А, ето го! — извика професорът и размаха голям буркан, наполовина пълен с черни гранули. Разбута с месестата си ръка част от подрънкващата бъркотия от метал и стъкло на един от стелажите и разчисти място. — Тази смес е изключително рядка, инквизиторе, много трудно се намира! — Той махна запушалката на буркана и изсипа тънка линийка от черния прах върху дървения плот на стелажа. — Малцина са имали привилегията да я видят в действие! Малцина! И сега вие ще станете един от тях!
Глокта предпазливо отстъпи крачка назад, гледката на дупката в стената на Кулата на веригите бе още прясна в главата му.
— Това е безопасно разстояние, предполагам?
— Естествено — отвърна тихо Соразин и протегна внимателно в изпъната напред ръка горяща свещ към единия край на линията черен прах. — Няма никаква опас…
Последва остър пукот и над стелажа се издигна кълбо от бели искри. Професорът химик отскочи назад, изпусна на пода горящата свещ и се блъсна в Глокта. Нов пукот, по-силен от предишния и с повече искри. Лабораторията се изпълни с миризлив дим. Разнесе се силен гърмеж, придружен с ослепителен блясък и тихо съскане. После всичко утихна.
Соразин размаха широкия ръкав на робата си в опит да разсее гъстия дим, който беше обгърнал лабораторията и допълнително допринасяше за мрака в нея.
— Забележително, а, инквизиторе? — попита той и се задави от кашлица.
Не особено. Глокта угаси все още горящата свещ на пода с върха на ботуша си и пристъпи към стелажа. Събори с ръка остатъците от сив прах на земята. Отдолу на плота се откри дълга следа от изгоряло, но нищо повече. Май най-забележителното в експлозията беше димът с остра миризма, който вече започваше да драска гърлото на Глокта.
— Определено се отделя доста пушек — каза той дрезгаво.
— Да — изкашля отговора си професорът, — и смърди до небесата.
Глокта погледна отново черната резка на плота.
— Да кажем, че някой разполага с голямо количество от този прах, ще може ли с него да пробие дупка в стена?
— Възможно е… ако успее да се сдобие с достатъчното количество, кой знае какво може да стане? Доколкото ми е известно, досега никой не е опитвал.
— Имам предвид каменна стена, дебела около четири фута.
Професорът се замисли.
— Възможно е, но ще са нужни цели бъчви от сместа! Цели бъчви! Няма толкова много в целия Съюз, а дори ако може да се намери такова количество, цената би била колосална! Разбирате ли, инквизиторе, съставките се набавят от далечния Юг, от Канта, а дори там са рядкост. Ще се радвам да проуча възможностите, разбира се, но ще се нуждая от значително финансиране…
— Благодаря ви за отделеното време — каза Глокта и тръгна към вратата през вече разнасящия се дим.
— Наскоро постигнах сериозен напредък с киселини! — провикна се професорът с треперещ глас. — Трябва да ги видите! — Той пое мъчително въздух. — Кажете на архилектора… сериозен напредък. — Задави се в нов пристъп на кашлица и Глокта затвори вратата след себе си.
Загуба на време. Нашият Баяз не би могъл да вкара незабелязано в стаята няколко бъчви от този прах. А дори и да го е направил, представям си колко дим и миризма щяха да се надигнат. Загубих си времето.
В коридора отвън се спотайваше Силбър.
— Можем ли да ви покажем нещо друго, инквизитор? — попита той.
Глокта се замисли за момент.
— Някой тук разбира ли от магия?
Ректорът стисна здраво зъби.
— Шегувате се, предполагам…
— Не, говоря точно за магия.
Силбър присви очи.
— Разбирате, че това е научно заведение, надявам се. Практикуването на така наречена магия би било крайно… неуместно.
Глокта го изгледа намръщен. Не искам от теб да размахваш вълшебна пръчица, глупако.
— От историческа гледна точка — рязко каза той. — Магуси и прочие. Баяз!
— А, от историческа гледна точка, разбирам. — Напрегнатите черти на Силбър се отпуснаха леко. — В нашата библиотека се съхраняват множество старинни текстове, някои от които датират от времето, когато на магията се е гледало като на нещо… не така необикновено.
— Има ли кой да ми помогне с тях?
— Боя се, че нашият професор историк е твърде възрастен — каза ректорът и извинително повдигна вежди.