Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Ъ…
Логън бе зает с това да се провира през безкрайния поток от хора, без да изостава от дребния човечец.
Лонгфут спря така внезапно, че Логън за малко да се блъсне в него. Навигаторът се извърна с вдигнати ръце и зареян в нищото поглед.
— Талинс по залез-слънце, видян от океана! Повярвайте ми, виждал съм много забележителни гледки, но твърдя, че тази няма равна на себе си. Как само блести слънцето в множеството канали, по куполите на цитаделата на великия херцог, по изящните дворци на принцовете търговци! Къде свършва искрящото море и къде започва блестящият град? А! Талинс! — Той се обърна, препусна отново напред, Логън забърза след него.
— Но Адуа е красиво място, определено, и се разраства с всяка изминала година. Много се е променил от последното ми посещение, наистина. Навремето имаше само аристокрация и простолюдие. Благородниците притежаваха земята, оттам парите и следователно цялата власт. Ха. Простичко, нали?
— Ами…
Логън не успяваше да види по-далеч от гърба на Лонгфут.
— Но сега има търговия, при това мащабна. Търговци, банкери и така нататък. Навсякъде са. Цяла армия. Сега и простолюдието може да забогатее, нали? А богатият обикновен човек има власт. Какъв е той сега, благородник или обикновен човек? Или пък е нещо друго? Ха. Изведнъж стана доста объркано, а?
— Ъ…
— Толкова много богатство. Толкова много пари. И същевременно толкова много бедност. Толкова много просяци и бедни. Това не е добре, много бедни и много богати на едно място, но градът продължава да е красив и непрестанно да расте.
— Аз мисля, че е прекалено претъпкан — промърмори Логън, когато нечие рамо се блъсна в него — и прекалено горещ.
— Ха! Претъпкан? Това ли наричаш претъпкан? Трябва да видиш великия храм в Шафа по време на сутрешна молитва! Или централния площад пред двореца на императора по време на търг за продажба на нови роби! И горещ? Това ли наричаш горещ? В Ул-Сафайн в далечния Юг на Гуркул става толкова горещо през лятото, че можеш да си изпържиш яйце на прага. Наистина! Оттук. — Той се промуши през тълпата към една от задните улички. — Това е най-прекият път!
— Оттук ли? — Логън го хвана за ръката и надникна в мрачната алея. — Сигурен ли си?
— Съмняваш се? — попита Лонгфут и на лицето му се изписа ужас. — Нима е възможно да се съмняваш? Именно уменията ми в ориентирането са сред най-важните от всичките ми невероятни таланти! Най-вече заради тези ми способности Първият магус направи това тъй щедро дарение за касата на моя орден! Възможно ли е… чакай малко. — Той вдигна ръка и усмивката се върна на лицето му. Мушна с показалец Логън в гърдите. — Ти не познаваш брат Лонгфут. Засега. Ти си бдителен и предпазлив, разбирам, прекрасни качества. Не мога да очаквам да имаш моята непоклатима вяра в способностите ми. Не! Не би било справедливо. Несправедливостта не е добродетел. Не! Несправедливостта не ми е присъща.
— Исках да кажа…
— Аз ще те убедя! — извика навигаторът. — Точно това ще направя! Ще започнеш да ми се доверяваш повече, отколкото на самия себе си! Да! Оттук е най-пряко! — При тези думи той се понесе с невероятна скорост по съмнителната алея. Логън едва успяваше да не изостава, въпреки че краката му бяха с поне половин фут по-дълги.
— А, задните улички — викна през рамо навигаторът, докато вървяха по тъмните, неприветливи и все повече стесняващи се алеи между сградите. — Задни улички, а?
Всяка следваща алея беше по-тъмна, тясна и мръсна от предходната. Дребният мъж завиваше наляво, надясно, без дори за миг да се поколебае за посоката.
— Усещаш ли това? Усещаш ли тази миризма, Деветопръсти господарю? Мирише на… — Без да забавя ход, той потри палеца в показалеца и средния си пръст, търсейки думата — … загадка! На приключение!
На Логън му миришеше на изпражнения. В канавката лежеше човек, проснат по очи. Мъртво пиян или просто мъртъв. Разминаваха се с измъчени и изпосталели хора, които куцаха или просто стояха на заплашителни групички пред вратите и си подаваха в кръг бутилки. Имаше и жени.
— Четири марки и ще ти дам благословия, северняко! — подвикна една, докато минаваха покрай нея. — Такава благословия, че дълго ще я помниш! Добре де, три!
— Курви — прошепна Лонгфут и поклати глава. — При това евтини. Харесваш ли жени?
— Ъъъ…
— Трябва да отидеш в Ул-Нахб, на брега на Южно море! Там можеш да си купиш робиня за леглото. Наистина можеш! Тези момичета се обучават с години, но пък струват цяло състояние!