Дни на кръв и звездна светлина

– Не ме е грижа – отвърна Исса. Тя беше отвратена най-вече от двамата, защото бяха ная, а на нея ѝ се щеше да вярва, че племето ѝ е по-достойно от това. – Трябва да имаме усет за добро и лошо дори когато изпълняваме заповеди.

– Ако въведем такова правило, никой няма да остане с нас. – Тя хвърли поглед към Вълка. Към Зири. – Е, с някои изключения. – Отрядът на Болейрос трябваше да бъде възкресен съвсем скоро, заедно с Амзалаг и сфинксовете, чиито души успя да прибере от ямата. Имаше нужда от воини, на които да може да се довери. – Така де, не можем да премахнем всички, които не са ни по вкуса. Това ще е най-малкото подозрително. Пък и – добави после – би било неправилно.

Всъщност те не бяха премахнали никого и тя нямаше намерение тепърва да започва. Рейзър не влизаше в сметката. Той беше загинал, атакувайки укрепление на серафимите, наречено Глис-на-Тан – същото нападение, при което за всеобща жалост бяха загубили и Зири. Не беше нужно някой да разбира какво всъщност се е случило, когато Рейзър се опитал да изпълни заповедта на Тиаго и се провалил, нито че единият от тях двамата се беше завърнал, та макар и само за да попадне в плитък гроб и да получи главната роля в една огромна заблуда.

– Нека аз да свърша с двамата ная – каза през зъби Тен. – Тая вълча уста е гладна за тях. Ще кажа, че са ме помолили да ги изям.

– Не ставай зла – вяло възрази Исса.

– Така ли? – Тен се обърна да погледне Кару. – Тогава излиза, че си ме измамила?

Кару не успя да удържи усмивката си, от която наранената буза я заболя. Тен вече не беше Тен, както и Тиаго не беше Тиаго – това беше Хаксая и с нея всичко мина много по-леко. Макар да ненавиждаше вълчицата, Кару не изпитваше към нея същото физическо отблъскване като при Вълка. Мрачният хумор на Хаксая беше добре дошъл в тази компания, макар никой да не разбираше кога точно се шегува. Щом Кару събуди старата си приятелка в тялото на Тен – Тен беше допуснала фаталната грешка да подцени Исса и нейните обикновено схватливи живи украшения – тя ѝ каза всичко направо: ужасното положение, в което се намираше и какво трябва да прави Хаксая, ако не иска да бъде върната обратно в кандилницата.