Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Ханк мълчаливо поклати глава. Не беше в състояние да говори повече.
Рафе изпитваше същите емоции — как би могло да бъде другояче? — но трябваше да изпълни дълга си.
— Заснемете всичко това — нареди той на един от хората си и посочи стените с бастуна. — Това не бива да бъде изгубено.
— Но къде е нанотехнологичното вещество? — попита Пейнтър.
— Тази загадка оставям на вас, мосю Кроу.
Веществото така или иначе щеше да се взриви, така че Рафе не виждаше смисъл да продължава да го търси. Истинското съкровище бе тук — събраната мъдрост на древните. Прокара длан по стената, погледът му се плъзна от пода до тавана: опитваше се да запази всичко в уникалната си памет, да запише образа в органичния си твърд диск. Обикаляше бавно помещението, изгубен в реките древни текстове. В тях се пазеше тяхната история, древните им науки, изгубеното им изкуство — всичко записано върху злато. Трябваше да го има.
То можеше да осигури на фамилията влизане в Истинската кръвна линия.
Отстрани се чу вик, но Рафе не се обърна. Беше геологът на Сигма.
— Директоре, отзад има врата. И труп.
05:55
Оглушен от непрекъснатата стрелба, майор Ашли Райън не чу малката група, заобикаляща позицията му. Приковани към земята, той и хората му правеха всичко възможно да защитят укреплението си — караха противника да залегне и да отстъпи, отбиваха опитите за внезапни атаки.
Командосите на Берн контролираха долината и входа на тунела. Райън не можеше да стигне дори до раниците с муниции.
Внезапният лай насочи вниманието му назад и наляво. Предупреждението спаси живота му — живота на всички.
Райън погледна назад и забеляза тримата командоси, които се измъкнаха приведени от тъмната линия на дърветата и се втурнаха към фланга им.
Кучето скочи върху един камък и залая предизвикателно.
Райън се претърколи и измъкна карабината си от цепнатината. Използва момента на изненада, осигурен от кучето, за да повали първия нападател с два куршума в лицето. Противникът падна. Другите двама стреляха. Кучето изквича и предният му крак се пръсна. Кауч падна от камъка на тревата и заквича.
„Шибан…“
Надигна се от прикритието си, превключи на автоматична и натисна спусъка. Двамата войници последваха примера му и двамата командоси се строполиха на земята. Защитата им не беше пробита, но се бяха разминали на косъм.
И имаха проблем.
— Свършиха ми патроните — каза Бойдсън и махна празния пълнител.
Маршал провери оръжието си и поклати глава.
— Имам само още пет.
Райън знаеше, че и той не е в по-добро положение.
Берн изкрещя нещо на немски. Гласът му звучеше кръвожадно. Със сигурност знаеше, че противникът му е заклещен и останал без муниции и възможности за избор. Райън се върна на мястото си и надникна.
Противниците — все още петнайсет на брой — се готвеха за последната атака. Берн лично щеше да я води и стоеше прав на петдесет метра от тях, защитен от бронята си и сигурен в огневото си превъзходство.
Посочи към позицията на Райън.
Майорът се прицели.
21:56
Токио, Япония
Рику Танака седеше пред компютъра дълбоко в лабиринта на организацията, носеща евфемистичното име Разузнавателна агенция за обществена сигурност, японската шпионска служба. Не знаеше дори на кой етаж се намира — „вероятно под земята, ако се съди по дразнещото бръмчене на климатичната инсталация“, — нито дори в коя сграда. А и не му пукаше.
Ръката му лежеше в ръката на Джанис Купър.
След спасяването им от ледените дълбини на резервоара Супер-Камиоканде рядко се случваше да прекъсва физическия си контакт с нея. Той му помагаше да запази равновесие в света, докато психиката му се възстанови, досущ като котва, задържаща кораб в неспокойни води.
Чакаха последните данни от различните лаборатории да минат през усъвършенстваната му програма. С приближаването на момента на критичната маса неизвестните променливи отпадаха, което му позволяваше да изчисли по-точно времето на експлозията.
Най-сетне изчисленията завършиха.
Отговорът светна на екрана.
Пръстите на Рику стиснаха здраво ръката на Джанис. Тя му отвърна. Нуждаеше се от подкрепа не по-малко от него.