Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Ханк вече разбираше какъв е потенциалният източник на тази мъдрост. Пред тях се издигаше храм, построен от каменни плочи, споени с хоросан. Беше висок шест етажа, почти достигаше до тавана и изпълваше централната част на огромното помещение.
Ханк знаеше какво е това.
По-точно модел на какво е.
Дори размерите на фасадата изглеждаха точни.
„Двайсет лакти широк, трийсет и пет лакти висок“.
Точно по Библията.
Но не размерите бяха причина за увереността му. Сградата си беше храм. Каменни стъпала водеха към притвора, от двете страни на входа се издигаха два внушителни стълба, прословутите Воаз и Иахин — само че вместо от мед, тези две колони бяха направени от злато, както и огромната купа пред храма.
Златният съд се издигаше на почти три метра и беше два пъти по-широк, поставен върху гърбовете на дванайсет вола. Оригиналът се наричаше „медно море“ или „разтопено море“. Името подхождаше на това копие. Купата се намираше в средата на димящ горещ фонтан, който бликаше от пода и пълнеше съда. Водата се изливаше през краищата му, за да се върне в извора и да поднови безкрайния си цикъл.
— Какво е това място? — попита Каи. — По градеж прилича на пуебло, но формата е съвсем сбъркана.
Ханк поклати глава.
— Формата е съвършена.
Пейнтър гледаше втрещен.
„И сега ли ще отречеш истината?“ — мислено го попита Ханк.
— Наистина ли е това, което си мисля? — попита Пейнтър, който явно също бе познал сградата. — Или поне негова пуебло версия?
Ханк кимна ликуващо.
— Да. Това е Соломоновият храм.
40.
1 юни, 05:50
Национален парк Йелоустоун
Майор Ашли Райън не обичаше да играе ролята на бавачка.
— Само не ни се пречкай — предупреди той хлапето юта и посочи един камък недалеч от дърветата. — Седни там. И гледай кучето да не ми опикае раницата.
Джордан се намръщи, но се подчини.
Националната гвардия и индианците в Юта не се погаждаха — най-малкото по въпроса, който вълнуваше конкретния представител на гвардията. Райън още си спомняше караницата преди експлозията в планините. Ако индианците си знаеха мястото като всички останали, всичко щеше да мине чудесно.
Загледа се към Берн и наемниците му, които се бяха събрали на трийсетина метра от другата страна на дупката. Русият гигант имаше трима мъже, също като Райън. Бяха равностойни, ако не се брояха хлапето и кучето.
А Райън не ги броеше.
Берн гледаше към него с ръце на кръста и го проучваше също толкова внимателно. После високият ариец погледна към небето. Миг по-късно Райън също го чу.
Още един хеликоптер.
От постоянния грохот на роторите главата му вече пулсираше. Трите хеликоптера кръжаха в готовност. Пилотите вече бяха спуснали на земята четири изолиращи контейнера и бяха готови бързо да ги вдигнат и да ги изнесат от парка.
Погледна си часовника. Двайсет минути. Нямаше време за грешки. Чу се звук от още един хеликоптер. Райън погледна нагоре, когато първият се появи ниско над скалите и се спусна надолу.
„Какво става, по дяволите!“
От товарната машина полетяха въжета и по тях бързо се спуснаха хора. Бяха облечени в същата черна екипировка като наемниците на Берн.
„Мамка му!“
Инстинктивно се сниши. В същия миг проехтя изстрел и куршумът изсвистя над главата му. Подпрян на една ръка, Райън погледна към Берн. Ариецът беше насочил пистолета си към него.
Оръжието изтрещя отново.
Един от хората на Райън отлетя назад и падна по гръб.
На мястото на окото му зееше дупка.
Райън се хвърли към камънаците, където беше изпратил момчето. Инстинктът му заповядваше да защити цивилния. Отговаряше обаче и за още двама души.
— Прикрийте се! Веднага!
Трябваше да намерят защитена позиция. Камънаците щяха да свършат работа, докато не измисли нещо по-добро. В земята около него се забиваха куршуми. Джордан вече се беше скрил между камъните.
Двамата му войници — Маршал и Бойдсън — тичаха приведени до него.
Стигнаха камъните едновременно и се метнаха между тях.
Райън свали карабината си и намери цепнатина между два камъка. Преброи осем души, спуснали се от първия хеликоптер. Вторият се сниши като смъртоносно колибри и разтовари още толкова.