Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Все пак Пейнтър трябваше да обмисли предложението на Ковалски. Разполагаха с около четирийсет минути, преди долината да експлодира.
— Случайно да ти се намира пластичен експлозив? — попита той.
Беше казал на Ковалски да осигури още за полета, ако им се наложи да си пробият път в някой тунел. Партньорът му обаче беше дошъл без чанта или раница.
— Намира ми се малко — призна Ковалски, отстъпи назад, разтвори дългия си шлифер и показа колана си, целия окичен с кубчета С-у.
— На това малко ли му викаш?
— Ами да. Повече ли трябваше да взема?
— Смятаме, че е предназначено да действа като тапа или може би е символ на пъпна връв — заяви Ханк след минута. — Така или иначе, трябват ни четирима силни мъже, които да обхванат ръба, който според мен е оставен нарочно, и да го повдигнат право нагоре.
Ковалски пръв излезе напред, следван от майор Райън, Берн и Чин.
Приклекнали, четиримата се наредиха около камъка и сплетоха ръце.
— Скалата е пореста — каза Чин. — Да се надяваме, че ще успеем.
Забутаха заедно нагоре. Ако можеше да се съди по напрегнатите им лица, преценката на геолога беше съмнителна. В следващия момент обаче от земята се чу метално стържене, каменната тапа се размърда и след като беше освободена, четиримата лесно я вдигнаха и я оставиха встрани.
Пейнтър пристъпи напред заедно с Ханк и Рафаел.
— Това злато ли е? — попита Джордан зад тях.
Дори да не беше, със сигурност бяха намерили мястото.
Пейнтър огледа долната част на каменната тапа. Приличащият на злато метал покриваше долната една педя на гъбата и ръба на дупката.
— Благородният метал е за да не позволява на тапата да се срасне със земята — каза Чин.
Ханк огледа дупката и каза:
— Прилича ми на отвор на кива. Вход към подземния свят.
Ковалски погледна кръвнишки дупката и изръмжа:
— Това ме подсеща колко чудничко се развиха нещата миналия път.
05:45
Ханк се спусна след Пейнтър. Дълбочината се оказа само метър и двайсет, но започващият тунел се спускаше стръмно надолу, към сърцето на геотермалния басейн и странните му конуси. Въздухът беше горещ и сух, наситен с миризмата на сяра.
Пейнтър поведе с фенер в ръка. След Ханк вървяха Чин и Ковалски. Следваше ги Рафаел, подпомаган от двама от хората на Берн и Ашанда, която по принуда трябваше да помъкне и Каи. Всички други останаха горе, Кауч също.
Тунелът се спускаше все по-надолу и температурата се покачваше все повече. Ханк докосна стената. Не си опари ръката, но скалата беше определено гореща и му напомни за адските огньове, горящи долу — и в буквалния, и в преносния смисъл.
Нима така щеше да свърши светът?
След още минута си помисли, че ще му се наложи да се върне. Дробовете му горяха. Още колко надолу трябваше да слязат? Имаше чувството, че са изминали поне половин километър, макар вероятно разстоянието да беше два пъти по-малко.
— Стигнахме — чу се гласът на Пейнтър.
Тунелът се стесни. Стените се доближаваха една до друга и се наложи да се обърнат ребром, за да могат да се промушат.
Пейнтър мина пръв.
Ханк го последва — и чу как Пейнтър ахна, когато излезе от другата страна.
Ханк се провря след него и зяпна онемял, краката му се подкосиха. Трябваше да се подпре на стената, за да не се свлече на земята. С другата си ръка прикри устата си.
— Mon Dieu! — изхриптя Рафаел.
Ковалски изруга.
С влизането на останалите още и още фенери осветяваха кухината и пропъждаха мрака.
Хиляди мумифицирани тела покриваха пода на огромната пещера, издигаща се поне колкото седем етажна сграда. Изсъхналите фигури бяха подредени в линии като спици на колело, чиято главина бе голям храм в центъра.
Също като в Юта, всички бяха облечени като коренните жители на Америка — пера, кости, широки поли, кожени мокасини и препаски около бедрата. Косите им бяха дълги, често сплетени и украсени, но бяха с най-различни цветове. Определено имаше много мъже и жени с черна коса, но се виждаха също и руси, кестеняви и дори светлорижи.
Тоутсиий унстоу пуутсийв.
И тук по пода или в съсухрени ръце се виждаха кинжали, предимно от стомана, но също и няколко от кост. Толкова много смърт.
За да запазят една тайна, за да защитят света от забравената алхимия.