Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Бяха индианци.
Битката явно беше спечелена, но Райън не искаше да рискува и махна на хората си.
— Домъкнете багажа ни тук.
Искаше да разполага с муниции, ако положението отново стане напечено.
Задъханият Джордан седна на земята.
— Преди да полетим насам, Пейнтър каза с Ханк да свикаме доверени хора от нашите и от други племена — обясни той. — Уреди транспорт и хеликоптери. След като разбра къде в Йелоустоун отиваме, нареди силите ни да бъдат разположени тук преди да дойдете. Подозираше, че онзи французин ще направи някакъв номер.
„Абсолютно вярно…“
— Хората ни останаха скрити в долината. На няколко пъти насмалко да ги забележат, но ние знаем как да се движим незабелязани в гората, когато се наложи. След началото на престрелката отидох да им съобщя за разположението и големината на силите и да координирам атаката.
Райън го погледна с други очи. „Кое е това хлапе?“ Но въпреки това си оставаше бесен.
— Защо Кроу не ми каза нищо? Защо не се обърна към Националната гвардия?
Джордан поклати глава.
— Май се тревожеше, че има внедрени хора. Не зная. На изток има някакви проблеми с предатели в правителството. Пейнтър искаше да действа по стария начин, да разчита на кръвта.
Пейнтър въздъхна. „И може би по-добре, че стана така“.
Райън се огледа.
— Къде е Кауч?
Райън се сети, че не е виждал кучето, откакто го бяха простреляли. Почувства се виновен за безотговорното си отношение. Кучето му беше спасило живота.
Джордан вече бе открил неподвижното тяло в бурените.
— Ох, Кауч…
Преди Райън да успее да каже нещо, Бойдсън пристигна тичешком, хвърли раницата и му подаде радиостанцията.
— За вас е. От Вашингтон са се опитвали да се свържат с вас.
„От Вашингтон?!“
Вдигна радиостанцията.
— Майор Райън.
— Сър, обажда се капитан Кат Брайънт. — Напрегнатият й глас го накара да се изправи на нокти. Нещо не беше наред. — Имате ли връзка с Пейнтър Кроу?
Райън погледна към дупката. Плътната скала не позволяваше използването на радиостанция. Някой трябваше да слезе долу.
— Мога да стигна до него, но ще отнеме няколко минути.
— Не разполагаме с няколко минути. Трябва да му съобщите незабавно. Кажете му, че физиците промениха сроковете според по-точните данни. Експлозията ще бъде в шест и четири, а не в шест и петнайсет. Разбрахте ли ме?
Райън си погледна часовника.
— Та това е след четири минути! — Свали радиостанцията и се обърна към Джордан. Трябваше му човек, на когото Пейнтър да се довери без колебание. — Момче, колко бързо можеш да тичаш?
06:00
Пейнтър насочи лъча на фенера към съкровищницата зад Светая светих.
Върху стотици каменни постаменти бяха поставени златни черепи с всякакви размери и форми — саблезъби котки, мастодонти, пещерни мечки, дори огромен череп на алозавър или някакъв друг праисторически гущер. Сред тях имаше и десетки канопи, някои с древноегипетски мотиви, вероятно донесени от древната родина. Имаше обаче и други, оформени като местни животни — вълци, но също и птици с всевъзможни клюнове, пуми и рисове, мечки гризли, дори навита гърмяща змия.
— Няма шанс да изнесем всичко това навреме — каза Чин. — Разполагаме само с петнайсет минути.
— Време е за план Б, шефе — каза Ковалски. — Имаме план Б, нали?
Пейнтър тръгна обратно към храма.
— Можем да се опитаме да изнесем колкото можем. И да намалим вероятността веществото да активира калдерата на Йелоустоун.
Ковалски го последва, като сипеше други идеи.
— А защо да не използваме горелки? Нали горещината унищожава това нещо?
— Ще отнеме много време — каза Чин. — А и не мисля, че пламъкът ще е достатъчно горещ.
— Тогава да пуснем бомба против бункери?
— Твърде дълбоко сме — отхвърли предложението Пейнтър.
— Ами ядрен взрив?
— Това е последната мярка — каза Пейнтър. — И като едното нищо можем да предизвикаме точно онова, което се опитваме да избегнем.
Ковалски вдигна ръце.
— Все трябва да има нещо, което да можем да направим.
Влязоха в Светая светих и в същия миг един задъхан младеж се втурна през златната завеса и рязко спря, втрещен от толкова злато.