Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Няма такова нещо!
— Какво толкова си се загрижила, че свалих онзи пилот на „Мадара“? Според мен истинското ти притеснение е, че ти остана на второ място.
— Не съм останала на второ място! — Габриела вече наистина се палеше. — Докато ти се лигавеше със Стийв, аз свалих много повече противници от теб!
— Да, но както ти сама каза, Стийв е капитанът на техния отбор, определено най-силния противник, с който съм се сблъсквал досега!
— Така е, не ти отричам постижението. Но свали ягуара по нечестен начин, нещо, което не мога да приема.
— Кое му е нечестното? Само изравних възможностите ни! Според мен смяташ, че съм постъпил нечестно не спрямо него, а спрямо теб, защото съм направил нещо, което ти не посмя.
— Изобщо не става дума за мен…
— Напротив, точно за това става дума! За първи път се чувстваш засенчена откакто се познаваме и това веднага се превърна в проблем! — Алекс също се беше разгорещил.
— Добре, Алекс, тогава нека решим проблема още тук и сега!
Габриела стоеше изпъната като струна и стиснала юмруци. Ако беше момче, Алекс щеше да е сигурен, че при тази реплика ще последва сбиване. В момента не знаеше какво да очаква.
— Какво имаш предвид?!
— Щом мислиш, че проблемът е в това кой е по-добрия от нас, нека го решим веднъж и завинаги.
— Предизвикваш ли ме?!
— Да! Предизвиквам те на въздушен дуел! Избери си един от изтребителите и нека се срещнем в небето над базата! Ще кажем, че искаме разрешение да се упражняваме, няма причини да ни откажат. Съгласен ли си?!
Кръвта пулсираше във вените на Алекс с невероятна сила.
— Естествено! — отвърна той. Отне им няколко минути да се преоблекат в пилотски костюми. След това Габриела влезе в кабината на своя Хигрус, а Алекс реши да използва този на Силвия.
— Тук Пиле едно до Базата, искам разрешение за тренировъчен полет заедно с един от членовете на отбора ми, край!
Последва кратко мълчание, след което по радиото отговориха.
— База до Пиле едно, искането Ви е прието. След две минути ще Ви пратим координатите на сектора, в който ще Ви бъде позволено да се упражнявате!
— Разбрано, База! — отговори Габриела.
В следващите минути двамата стояха в своите изтребители, позиционирани в готовност за излитане. Чуваше се само равномерният шум на двигателите, които чакаха да бъдат пришпорени и да изстрелят двата летателни апарата със страхотна скорост далеч в пространството напред. Нито един от тях не продумваше. Алекс се усмихна, осъзнавайки иронията на ситуацията, в която се намираше. Сутринта се бе събудил с мисълта да изглади, ако има някакви неразбирателства между него и Габриела. Представяше си, че след като поговорят ще седнат на една маса заедно с останалите си приятели и весело ще си спомнят за победоносните моменти от изминалото тежко състезание. Ако тогава някой му беше казал, че след няколко часа ще стои напълно облечен в пилотския си костюм, в кабината на Хигрус, чакайки да мери силите си с Габриела, той щеше да се засмее. Смееше се и в момента, когато координатите се появиха на навигационния дисплей.
— База до „Пиле 1“ и „Пиле 2“ имате разрешение за излитане.
— Прието! — отговориха двамата в един глас. Чу се характерният звук от увеличаваща се тяга в двигателите и двата хигруса, подобно на блестящи стрели, се изстреляха напред и нагоре в сивото небе над Хепсия. Докато летяха към определения за тях сектор от въздушното пространство, Габриела първа наруши радиомълчанието:
— Ще играем по правилата на състезанието. Който получи първи три попадения, отпада.
— Дадено! — отговори Алекс.
— И този път не си увеличавай тягата на двигателите над допустимата граница!
— Не бери грижи! — отговори Алекс язвително, почувствайки се засегнат от намека, че може би ще се опита да победи нечестно. Двамата летяха мълчаливо още две минути, докато достигнаха целта си. След това се раздалечиха един от друг на разстояние от няколко километра. Преди да започнат, Габриела отново каза:
— Знаеш ли, Алекс, предполага се, че капитанът на отбора е най-добрия пилот. Аз обаче станах капитан толкова лесно, защото Джери беше в твоята група, както ти го бях казала и преди. Така и не стана ясно дали наистина съм най-добрата, но сега е време да проверим това.
При нормални обстоятелства, Алекс би казал, че тя е по-подходяща за капитан поради същите причини, поради които е и ръководител на огнения им клуб. Просто защото я биваше да ръководи и да обединява хората около себе си, да гледа безпристрастно на проблемите и да взима точните решения. Той самият не считаше, че би се справил толкова добре с тази роля. Сега обаче знаеше, че не е време за любезности, затова отвърна: