Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Здравей, разбрах, че снощи сте имали малък инцидент с нашия приятел Стийв.
— Нищо сериозно, оправихме се.
— Чувствам се леко кофти, че нашата история със Силвия причинява такива неудобства и на други хора, като теб и Мегън.
— Ти не си отговорен за действията на Стийв. Наистина няма проблем. Впрочем радвам се, че го победи вчера. Това е наистина голям успех, все пак той е капитанът им.
Една мисъл прекоси ума на Алекс. Габриела беше първата, която го поздравява за победата му над Стийв, без да спомене ягуара. Какво наистина ставаше?
— Нямам какво да правя, другите отидоха да спят. Искаш ли да се видим?
— В момента правя проверка на системите на моя Хигрус в хангара. Ако искаш ела.
— Чудесно! — Алекс затвори. За момент си помисли, че само Габриела е в състояние да се занимава с проверка на системите на изтребителя си, нещо, което по принцип не е задължение на кадетите. Тръгна пеш към хангарите. Докато вървеше по алеята усещаше как сухият пустинен въздух дращи гърлото му. След около петнадесет минути вече се намираше до хангара, приютяващ Хигрусите на първокурсниците. Влезе през огромната метална врата и откри Габриела в кабината на нейния Хигрус.
— Какво правиш? — попита той.
— Оправям настройките на хидравликата — отговори му тя, вадейки слушалките на плейъра от ушите си. — Това ми дава по-добър контрол по време на въздушен бой.
Алекс беше слушал много пъти, че някои от най-добрите бойни пилоти отделят доста време, за да настройват ръчно много от състоянията на хидравликата, двигателите и бордовия компютър, с цел да изстискат максимума от машината. Той самия обаче никога не се бе занимавал сериозно с това. Габриела излезе от кокпита на Хигруса, скочи на крилото и после се озова с грациозно приземяване до него. Алекс се загледа в собствения си изтребител, който стоеше наблизо. Задната част, където се намираха двигателите, беше опушена от пожара.
— Предполагам на моя ще му трябва много повече от оправяне на настройките.
— Ела, погледни оттук! — каза му тя и двамата минаха към задната част. Тогава Алекс видя, че двигателите са извадени. — Още вчера са ги извадили и са подготвили кораба за ремонт.
— Да, предполагам, че до края на деня ще е готов — каза Алекс и се замисли. Време беше да насочи разговора към посоката, която го интересуваше. Чудеше се обаче как да подходи. Не се чувстваше особено уверен в тези работи. Реши, че ако между него и Габриела някога е съществувало истинско приятелство, то той може да бъде по-директен:
— Габриела, може ли да те питам нещо?
— Кажи?
— Може би си въобразявам, но ми се струва, че откакто се видяхме вчера, след като кацнах, нещо не е наред. Държиш се сякаш си ми сърдита за нещо.
— Не съм ти сърдита — отговори бързо Габриела. От този отговор Алекс се боеше най-много.
— И все пак нещо не е наред, мога ли да те попитам какво?
— Може ли първо аз да те попитам нещо?
В гласа ѝ нямаше гняв, но звучеше все така студено. Тон, който Алекс не беше свикнал да чува откакто се познаваха.
— Давай!
— Как точно свали онзи ягуар?
Алекс вдигна рамене, след което накратко обясни маневрата си.
— Виж, по стечение на обстоятелствата съм пилотирала ягуар. Знам, че е невъзможно да го изпревариш по начина, който ми каза. Освен това непосредствено след като си го свалил, двигателите ти са дали дефект. Има ли нещо общо между двете събития?
— Да, но не виждам какво точно те притеснява?
— Как успя да минеш зад опашката му?
— Добре, ще ти кажа! Увеличих тягата към двигателите с двадесет процента над разрешения безопасен лимит.
— Знам, но просто исках да го чуя от теб.
След тези думи Алекс погледна учудено и преди да каже нещо, Габриела продължи:
— Извадил си голям късмет, първо, защото още си жив и второ, защото съдиите не са се усетили. Можеха да те накажат доста сериозно.
— О, я стига! Не съм си рискувал живота! Дори двигателите да бяха отказали щях да катапултирам, макар че вероятността това да се беше случило е много малка. Не виждам наистина какво точно те притеснява? Нали допринесох за победата на отбора!
— С измама, Алекс! Не си ни питал дали искаме такъв принос!
Думата „измама“ жегна Алекс карайки го да потрепери. Той по-скоро би понесъл пилотските му способности да бъдат поставени под въпрос, отколкото почтеността му.
— Чакай малко, ти също не се свениш да нарушаваш правилата! Сама каза, че си пилотирала ягуар, заради което почти не те изключиха, ако си спомням правилно?
— Тогава наруших правилата, но не беше състезание. Не виждаш ли разликата?
— Според мен просто ревнуваш, че този път аз обрах овациите.