Малка звезда

Макс Хансен кимна безсилно, без да отмества поглед от тавана, без да губи изражението на изтерзано блаженство.

Тереса сметна, че е най-разумно да започнат с нещо сигурно и кимна на Роня, която държеше малка остра отвертка и чието име бе забодено на десния му хълбок. Роня пристъпи напред, направи гримаса при вида на предизвикателната му ерекция и без да се колебае, заби отвертката право през листчето с името си, чак до дръжката.

Макс Хансен изкрещя през носа, потекоха сополи, по челото му се стече пот, тялото му трепери няколко секунди, докато се успокои. Ерекцията обаче не се предаде; продължи да стърчи на десетина сантиметра от дръжката на отвертката и горе-долу със същия размер.

Дойде редът на Лин. Тя трябваше да застане на пръсти, за да стигне листчето под дясната му ключица с тънкото си длето. Гърбът на Макс Хансен залепна от пот за масата, когато се надигна и пак падна назад. По найлона бавно закапа кръв от раните.

Тереса беше преценила, че ако не вадят инструментите, ще загуби съзнание от кръвозагубата по-късно. Също така беше подбрала къси и тънки остриета. Той нямаше да умре, преди всички да са свършили своята част от работата.

Каролине, седмата, заби джобното ножче през листчето от вътрешната страна на дясното му бедро и Макс Хансен изстена по по-различен начин; свърши с такава сила, че спермата прелетя нагоре и покрай лицето му. Миранда, застанала до главата му, изписка от погнуса и избърса пуловера си с един парцал.

По това време под масата вече се бе събрала голяма кървава локва и Тереса махна на момичетата да побързат, за да успеят всички да се включат преди края. Пенисът на Макс Хансен най-после се отпусна и той едва потръпна при поредния удар.

Накрая оставаха само Ана Л., Сесилия и Тереса. Терез бе казала, че предпочита да гледа, затова следеше случващото се, седнала прегърбена на работния плот, и си тананикаше „Thank You for the Music“.

Ана Л. пристъпи напред. Беше получила тънко шило, тъй като нейното име стоеше опасно близо до сърцето. Тя сбърчи чело, надигна шилото и погледна Макс Хансен в очите — виждаше се само бялото. Тя поклати глава и свали ръка. Каза с плачлив гласец:

— Не мога. Не бива така. Не може така. Не бива да го правите.

Терез скочи от плота и отиде при нея.

— Искаш ли да отидеш да си седнеш в колата? — попита тя.

Ана Л. поклати глава и очите ѝ се насълзиха:

— Просто не мога.

— Можеш — възрази Терез. — Трябва.

— Ама това е лошо.

— Не е лошо.

Терез я хвана за китката, постави ръката с шилото в позиция:

— Добро е.

И бутна ръката ѝ, докато шилото се заби наполовина. Терез го дозаби с длан, след което се покатери обратно на плота. Ана Л. се свлече до стената и прегърна главата си с ръце, докато Сесилия заковаваше пирона си.

Тялото на Макс Хансен лежеше отпуснато, прободено на тринайсет места и бяло като на труп от кръвозагубата. От изцапаните листчета стърчаха отломки и дръжки, поклащаха се в такт със слабото дишане. Очите му бяха покрити с ципа, когато зениците се завъртяха на място; погледът му се прикова върху Тереса. Той раздвижи глава, сякаш искаше да каже нещо и тъй като Тереса не вярваше да е в състояние да извика, свали тиксото от устата му. Той я погледна и прошепна: