Последните Тюдори

Дворецът Гринич

Лятото на 1564 г.

Елизабет ме вика в спалнята си, докато се облича за вечеря. Седнала е пред масата си: огледалото ѝ от венецианско стъкло е пред нея, червената ѝ перука — забодена на поставката си, със свещи навсякъде около нея, докато дамите ѝ педантично, грижливо оцветяват лицето ѝ с оловно белило. Тя стои напълно неподвижна, като мраморна статуя, докато сместа от бяло олово и оцет бъде безупречно нанесена от пътя на косата ѝ до врата и надолу до гърдите ѝ. Никой не смее дори да диша по-шумно. Застивам като всички други статуи в стаята, докато тя отваря очи, вижда ме в огледалото и казва, без да движи устните си, по които оловното белило съхне:

— Лейди Мери, погледнете това.

След посоката на сведения ѝ поглед, пристъпвам напред и когато тя мигва в знак на позволение, вземам малката книга, която лежи отворена пред нея.

Заглавието е „Monas Hieroglyhica“24, а авторът е Джон Дий. Посветена е на императора на Свещената Римска империя и дългият предговор настоява читателя да вземе предвид, че символите на планетите имат значение сами по себе си, и могат да се четат като език или като код.

Вдигам очи и срещам тъмните очи на Елизабет в огледалото.

— Прегледайте я — нарежда тя през затворените си устни. — Какво мислите?

Прелиствам малките страници. Покрити са със схеми и астрономични символи и ситен печатен шрифт, който обяснява какво означава всеки от тях, и как всеки се свързва с останалите. Виждам, че има няколко страници с математически изчисления, които демонстрират връзката между символите, и някои, които приличат повече на философски писания или дори на алхимия.

— Не мога да я разбера от пръв поглед — признавам искрено. — Ще трябва да я изучавам много дни, за да я разбера. Съжалявам, ваше величество.

— Аз също не мога да я проумея — Елизабет издишва шумно и облаче бяла пудра литва към огледалото. — Но мисля, че това е изключителен труд. Той обединява символите на древните и науките на мюсюлманите — говори за универсален свят, който съществува успоредно с нашия и зад него, свят, който можем да усетим, но рядко виждаме. Той обаче смята, че тези символи го описват и съществува език, който може да бъде научен.

Поклащам объркано глава.

— Бих могла да я прочета внимателно, ако желаете, и да напиша обобщение — предлагам.

Тя се усмихва съвсем леко, за да не напука боята:

— Ще я прочета със самия автор — казва. — Той е на мое разположение. Но можете да седите и да слушате начетения ни разговор, ако желаете. Просто исках да проверя какво разбирате от това на пръв поглед.

— Не съм имала привилегията да получа вашите познания — казвам тактично. — Но бих се радвала да узная повече. Сигурна съм, че ако мога да ви слушам, бих разбрала повече.

— Но чувам отвсякъде, че сестра ви Джейн е била много начетена — казва тя. — Научих, че Роджър Ашам твърдял, че тя била най-начетената жена на своето време. Пише книга, в която отдава почит на паметта ѝ. Изглежда, в последно време всички искат да издават книги — нямат ли си достатъчно работа за вършене?