Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Но една вечер, през ранната пролет, отиваме на вечеря и виждам, че Уилям Сесил отсъства, което е необичайно, а ласкателството и доброто настроение на Робърт Дъдли са малко насилени. Елизабет настръхва като котка, попаднала под изсипала се от прозореца на някоя стая струя вода: всеки може да забележи колко е раздразнителна. Като че ли никой освен джуджето Томазина не знае кой е бил толкова лекомислен, че да ядоса Елизабет, а аз не мога да се заставя да я попитам.
Докато разчистват масите, Робърт Дъдли се привежда над ръката на кралицата и аз виждам как тя кимва на писаря си, който му подава сноп книжа. Той се покланя, взема ги и тръгва да излиза от залата. Аз се промъквам покрай стените, незабелязана от никого, докато главата ми изчезва зад столовете с високи облегалки, срещам се с него точно до големите врати и се измъквам навън, когато ги отварят за него.
— Лейди Мери — казва той и ми се покланя. Вратите се затварят зад нас и ни скриват от погледа на придворните.
— Нещо неприятно ли е станало? — питам го направо.
Той се навежда ниско, за да може да ми говори тихо.
— Да. Някой — предполагам, френският посланик — е дал на кралицата книга, която подкрепя претенциите на сестра ви лейди Катрин за трона.
— Лейди Хартфорд — казвам, наричайки я с името на съпруга ѝ.
Той ми се намръщва.
— Лейди Катрин — повтаря. — Сега не е моментът да утвърждавате един брак, за който кралицата е постановила, че е недействителен.
Вглеждам се в смуглото лице на мъжа, чийто собствен брак щеше да бъде обявен за недействителен, ако вместо това съпругата му не беше убита в най-удобния момент.
— Ние знаем истината — казвам упорито.
— А авторите публикуваха това, което смятат за своя истина — отвръща той с равен тон.
— Не поръчахте ли вие книгата? — питам настойчиво, знаейки, че е така.
— Не — лъже той. — А онези, които са свързани с нея, ще пострадат. Кралицата издаде заповед за арестуване на вашия чичо Джон Грей, за Джон Хейлс, автора, за Робърт Бийл, неговия писар, за доведения баща на Нед Сиймор — Франсис Нюдигейт. Дори за Никълъс Бейкън, лорд-пазителя на Големия държавен печат, който се изказа в полза на сестра ви.
Застивам, потресена.
— Чичо ми — арестуван? Пазителят на Големия държавен печат — арестуван? Но какво ще стане с Катрин? — вкопчвам се в ръкава му. — О, сър Робърт! Не я връщат обратно в Тауър, нали?
— Не.
— Но къде ще отиде тя, ако отведат чичо ми от дома му? Нима ще я оставят там с лейди Грей? Или е освободена? О, сър Робърт, освободена ли е?
— Не — той се изправя. — Лейди Мери, трябва да замина по дела на нейно величество. Трябва да изпратя стражи да арестуват тези мъже за разпит.
Вдигам поглед към красивата му, стройна фигура.
— Вие, да ги арестувате? Вие, който не сте имали нищо общо с книгата, сега ги арестувате?
— Да — казва той лаконично. — Както ми нарежда кралицата.
Няма смисъл да роптая, че той винаги прави каквото иска кралицата, че никога не ѝ се противопоставя. Не можеш да станеш фаворит в двора на един тиранин, без да жертваш принципите си всеки ден. Единственото, което мога да направя, е да се опитам да го убедя да остане на страната на Катрин.
— Сър Робърт, това е жестоко спрямо сестра ми и нейните малки момчета. Те не са направили нищо. Тя не е направила нищо. Някой друг е поръчал тази книга — навярно дори са го сторили ваши приятели — но не е тя. Някой я е написал — но не тя. Някой я е публикувал — не тя. Не можете ли да помолите тя да бъде освободена? Дори ако трябва да арестувате онези други хора?
Той поклаща тъмнокосата си глава и казва:
— Кралицата отказва да ме слуша за това. Отказва да слуша когото и да било. Тя има право да помилва някого само когато ѝ е угодно.
— На нашата братовчедка Маргарет Дъглас ѝ беше простено за далеч по-лоши неща!
— Това е решение на нейно величество. То е във властта ѝ.
— Зная това! — възкликвам. — Тя е…
Той рязко вдига ръка, за да ми напомни, че не може да чува никакви критики към жената, която властва и над двама ни.
— Тя е твърдо решена — продължавам, а когато той се обръща и си отива, прошепвам на себе си: — Твърдо решена да бъде жестока.