Дарк Холоу [bg]

— Не излизай, недей…

В същия миг предното стъкло се пръсна и хиляди искрящи червени звездици изпълниха пространството около мен; те ме заслепиха, лицето и ръцете ми сякаш пламнаха. Замигах и като в просъница видях главата на Барли с огромна червена дупка в нея и мъртвото куче на коленете му. В следващия миг, максимално приведен, полулегнал на седалката, вече отварях вратата откъм моята страна, а над мен като разлютени оси пищяха куршумите. Избухна и задното стъкло, но аз излетях от купето и успях да се претъркалям странично няколко пъти. Зърнах, може би по-скоро усетих нечие присъствие вляво и инстинктивно натиснах спусъка. Към мен политна облечен в кожено, авиаторско яке мъж с удивено изражение и кръв по челото, тежко се строполи върху снега, загърчи се за секунда-две, сетне застина. Погледнах назад — там, където моят мустанг се бе врязал в техния додж. Между изкривените от удара тенекии в смъртна агония завинаги бе замръзнал друг мъж. Претъркалях се още веднъж и сетне вече летях надолу по склона край шосета, през храстите и към гората, а около мен свистяха куршуми.

Като насън дочувах гневни викове, около лицето ми хвърчаха клончета, пръски сняг и парчета кална почва. След десетина секунди бях сред дърветата, под краката ми запращяха съчки, дебели корени ме препъваха, клонки и елови игли забърсваха челото ми. Отгоре блеснаха мощни фенери, някой докара и кола, но нямаше как да насочи фаровете й надолу. Сетне зачатка автоматично оръжие. Не знаеха къде съм — стреляха напосоки някъде вдясно. Хукнах през дърветата навътре в гората. По себе си усещах кръвта на Барли. Лицето ми бе мокро, в устата имах гаден вкус.

Бягах колкото сила имам с пистолета в ръка. Кръвта тупаше в слепоочията ми, дишах тежко и чувах силно свистене. По едно време реших да променя посоката и някъде по-надолу да се върна обратно на пътя. Но отдясно и отляво вече проблясваха фенери — бяха решили да ме заловят на всяка цена. А снегът все така упорито валеше, топеше се върху кожата, влизаше в устата ми. Ръцете ми се вледениха, почти не виждах, очите ми засмъдяха.

Изведнъж теренът се промени. Спънах се в една скала и си изкълчих глезена. Политнах напред, по-точно се плъзнах по някакво нанадолнище и изведнъж краката ми цопнаха в леденостудена вода. Заболя ме още по-силно, но заскърцах със зъби и се опитах да разбера къде се намирам. Бях точно на брега на неголямо езеро, чиято черна вода проблясваше мътно. Обърнах се назад в надежда да намеря друг път, но гласовете на преследвачите звучаха съвсем наблизо, фенерите им святкаха и от двете възможни за отстъпление страни. Бях в капан, заобиколен. Поех въздух дълбоко, опитах се да стъпвам на изкълчения крак — болеше. Прицелих се ниско в най-близката светлина и дръпнах спусъка. Някой изрева силно, чух шум от падане на тяло. Стрелях още два пъти — все в посока на подскачащите лъчи. Някой високо извика: