![Дарк Холоу [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/1/dark-holou-bg-download.jpg)
Дарк Холоу [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547331787
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дарк Холоу [bg]». Краткое содержание книги:
„Малцина са авторите, които успяват да удържат позициите си след силен дебют. Конъли доказа, че това не се отнася за него. «Дарк Холоу» няма нищо общо със синдрома «втора книга». Зашеметяващ трилър.“ Букселър
„Няма по-голям кошмар от черната пукнатина в собственото ни съзнание — това е посланието на «Дарк Холоу». Надали скоро ще се появи автор с подобно свръхчовешко познаване на психиката на убиеца, съчетано с невероятен пластичен талант и умение да сгъстява напрежението“. Ню Йорк Херъл Трибюн
Съвсем притъмня, когато застанах в подножието на хълма пред къщата. Единият й прозорец светеше. Идвах от запад, нарочно вървях срещу вятъра, а и от обратната страна на импровизираната кучешка колиба в прогнилата кола. Вече бях на самия ъгъл на постройката, когато проклетото псе най-сетне ме надуши и с остър лай изскочи от прозорчето. Вратата се отвори броени секунди след този сигнал и господарят му се подаде с насочена пушка. Аз обаче бях готов именно за това — в същия миг рязко я сграбчих и я дръпнах, като същевременно свалих и стареца на земята. Псето побесня, заръфа маншетите на джинсите ми, скачаше и налиташе на лицето ми. Онзи лежеше на земята, леко зашеметен и все още стискаше приклада. Ритнах кучето и допрях пистолета до ухото му.
— Остави пушката или, Бог ми е свидетел, ще ти тегля куршума така, както си легнал — изръмжах и аз.
Старикът пусна оръжието и тихо изсвири с уста. Сега не заваляше думите както преди.
— Кротко, Джес, кротко… ха така, мойто момче.
Псето изскимтя и се отдръпна, но продължи да обикаля наоколо и да ръмжи. Помогнах на Барли да се изправи и го побутнах към стола на верандата. Кучето се озъби пак. Онзи седна и затърка удареното при падането рамо.
— Какво искаш? — попита той, без да ме гледа.
За сметка на това очите му не се отделяха от кучето. То ме заобиколи, изръмжа още веднъж-дваж и седна в краката на господаря, който го почеса зад ухото.
На рамо носех старата си раница. С един замах я свалих и хвърлих в краката му. Старецът я взе и чак сега ме погледна. Очите му бяха празни, недоумяващи.
— Отвори я!
Той се поколеба, сетне дръпна ципа и надникна вътре.
— Познати ли са ти?
— Ннне — поклати глава той.
Вдигнах ударника на пистолета. Той изщрака, от устата на псето се изтръгна яростно ръмжене.
— Слушай, старче. Това за мен е личен въпрос, а не бизнес. Излъжеш ли ме, горко ще се каеш. Проверих: продал си ботушите на Стъки в Бангор, взел си 30 долара. Сега искаш ли да ми кажеш откъде ги имаш?
Онзи сви рамене.
— Ами, намерих ги.
Пристъпих напред, кучето скочи, цялото настръхна и оголи зъби. Пистолетът ми описа дъга и дулото слезе към него.
— Недей — помоли Барли и го хвана за козината на врата. — Само кучето ми недей, моля ти се.
Почувствах се зле. Що за герой съм да плаша един дядка и кучето му с пистолет? Пък и вече се колебаех — възможно ли е този възрастен мъж да е Калеб Кайл? Бях сигурен, че ще позная Кайл веднага щом го срещна, че незабавно ще усетя истинската му природа. А от този крадльо се излъчваше само страх: страх от мен, но и от още нещо.
— Кажи ми истината — рекох тихо. — Откъде си взел ботушите? Отървал си се от тях веднага след като говорихме миналия път. Искам да зная защо.
Той примигна няколко пъти, въздъхна и преглътна. Прехапа устни и дълго ги дъвка. Накрая взе решение.
— Взех ги от трупа на момчето. Изрових го, свалих му ботушите, сетне пак го покрих с пръст — изломоти Барли и сви рамене. — Взех му и раницата. Той и така вече няма нужда от тях.
С мъка се въздържах да не го прасна с пистолета по проклетата мутра.
— А момичето?
Онзи разтърси глава като кон, който се опитва да прогони мухите.
— Не съм ги убил аз — рече и очите му се навлажниха. — Честна дума! Не съм такъв човек. Аз само ботушите…
Тръпки ме полазиха и чак ми стана лошо. Представих си дома на Лий и Уолтър, десетките вечери, прекарани там, малката Елън тича към вратата, на която стоя аз… Не исках, ме можех да стана носител на ужасната вест, И отново се усъмних: този човек, тази граблива хиена едва ли е Калеб Кайл.