Тетрарх [bg]

— Първо ти, Иризис — каза скрутаторът. — За момента сме в безопасност. Тук във виадукта могат да виждат само върха на въздухоплава.

— Но когато излетим…

— Да, това е опасната част. Хайде.

Сляпото изкачване бе особено неприятно. Въжената стълба се поклащаше непрекъснато. Тежестта на Иризис отмести въжетата под кила на въздухоплава, създавайки впечатлението за изкачване край ъгъл. Тя нямаше представа колко е напреднала. Ами ако в момента висеше над дефилето? Потните й ръце започнаха да се изхлузват.

— По-живо! — кресна скрутаторът. — Не сме на забава.

Нечии силни ръце я хванаха под мишниците и я повдигнаха отвъд ръба на гондолата.

— Насам — рече дебел мъжки глас.

— Не виждам!

Някой я хвана за ръката и я поведе встрани, за да я настани върху платнена седалка. След миг друг приседна до нея.

— Всички са на борда — кресна дебелият глас. — Издигай.

— Не! — възрази скрутаторът. — Продължете напред по протежение на акведукта, после издигате рязко. Така ще имат по-малко време да се прицелят.

— Войниците са още живи — отбеляза непознатият мъж. — Почти са в обхват.

— Добре! Тръгвайте!

— Заеми позиция при баласта. Арбалетчиците да се подготвят. Пилот Хила, не им давай възможност за втори изстрел.

Въздухоплавът се стрелна.

— Освободи баласта.

Летящата машина отново се разтърси и се отправи нагоре. Скована от неочакван ужас, Иризис се вкопчи в ръката до нея, оказала се, че принадлежи на скрутатора. Флид я задържа, докато тя не се успокои. Арбалетите изсъскаха. Въртенето на ротора стана пронизително.

— Приближават се, за да стрелят сър. Обръщай!

Въздухоплавът навлезе в маневра, прекалено бавна за вкуса на Иризис.

— Внимавай! — ревна дебелият глас.

Разнесе се трясък, разпръснал дървени отломки. Няколко попаднаха в косата й.

— Какво става? — изпищя Иризис. — Ще се разбием ли?

— На косъм беше — спокойно отвърна скрутаторът. — За щастие уцелиха рамката на гондолата, а не балона. Снарядът не уцели никого. Няма ранени.

— Стрелят отново — обяви мъжът. — Прекалено ниско. Успяхме, сър. Вече сме извън обсег.

— Много добре — каза Флид. — Курс на север. И нека не е прекалено бързо. Не искам да пристигнем по светло.