Тетрарх [bg]

Значи тя се намираше някъде по крайбрежието или близо до него. За нея Миниен представляваше само име, което не би могла да посочи върху картата. Там нямаше дори и село, хората бяха забравили на какво тази местност дължи името си.

Но в Миниен имаше възлова точка, чието излъчване бе секнало, предизвиквайки загубата на петдесет кланкера и стотици мъже. Иризис можеше да си представи окървавената равнина, отломките от машините, сглобявани с години и унищожени за мигове, безчетните трупове и пируващите лиринкси. Ако враговете бяха успели да засегнат излъчването на тукашното поле, всички възлови точки ставаха изложени на риск. Без енергийно поле кланкерите щяха да останат безполезни и войната щеше да бъде изгубена. От Иризис зависеше да открие причината. Още когато бе научила за възложението, то й се бе струвало обезсърчително. Сега го смяташе за невъзможно.

Отправиха се по стръмен склон, по който се изкачваха дълго време. Всички вървяха мълчаливо, включително и Иризис, хванала нечия ръка. Чуваше се единствено хрущенето на скалите. Билковият морски вятър бе самотна миризма.

Най-сетне спряха да починат. Иризис бе насочена да седне върху къс загладена скала. Пръстите й опипаха гладката повърхност и острите ръбове. Бяха раздадени дажби. Иризис взе своя дял и остана заслушана в разговорите на гласове, чиито лица оставаха загадка за нея.

— Тихо! — каза скрутаторът. — Иризис?

— Да?

— Какво ще кажеш?

— Елате до мен.

Флид приседна до нея. Камъкът се размести под тежестта му.

— Какво има?

Тя стисна ръката му доближи глава до ухото му и прошепна:

— Не мога да го направя. Не зная къде е възелът. Дори не зная какво е. Какво трябва да направим най-напред?

— За начало опитай да видиш полето.

— Няма поле.

Скрутаторът въздъхна.

— Възможно е излъчването да не е изчезнало напълно. Използвай индикатора си и изпълни процедурата, която извършваш при опита си да визуализираш полето.

Иризис изпълни заръката.

— Кажи ми какво виждаш — рече Ксервиш.

— Не виждам нищо.

— Сигурна ли си? След угасването на полето тук са идвали и други занаятчии.

— Тогава защо не попитате тях?

— Сторих го. Това е една от причините да те доведа тук.

— Така ли?

— В съзирането на полето ти си по-добра от повечето занаятчии.

— С изключение на Тиан! — сопна се тя.

— О, престани да се самосъжаляваш! — със същата острота отвърна скрутаторът. — Да, с изключение на Тиан, щом държиш да бъдеш точна. Тиан е забележителна. Но това не е чак толкова необичайно, като се вземе предвид потеклото й…

Тя се замисли над думите му, докато опитваше отново. Винаги бе смятала, че у Тиан има нещо странно.

Иризис прогони разсейващите я мисли и се съсредоточи върху полето. Този път тя усети нещо, съвсем дребна дипла, виеща се недалеч.