Тетрарх [bg]

Иризис не бе очаквала много състрадание, но не бе очаквала и подобна грубост.

— Опитвах се да ви помогна — изхлипа тя.

— Следващия път не си прави труда, а просто изпълнявай каквото ти е наредено.

— Няма да има следващ път! — проплака Иризис и залитна в поредно спъване. Флид я издърпа на крака и четиримата продължиха по-бързо.

— Така е. Продължават да ни преследват.

— Как са оцелели?

— Трябва да е имало и други по-назад. Те са останали незасегнати, само че ще им е необходимо известно време, за да преминат.

— Какво имате предвид?

— Нямат ли край кокошите ти въпроси? Изкуството ми е оставило мястото с известна промяна.

Продължиха мълчаливо. Иризис изненада сама себе си със задържането си на крака. Тя се съсредоточи върху стъпките си, върху неспирната последователност да отмества едното стъпало пред другото, а после да повтаря движението огледално. В главата й имаше една-единствена мисъл. И тя не бе свързана с преследващите ги войници или предстоящите събития. Искам да прогледна!

— Виждам ги, сър.

Гласът на Йорми беше по-плътен от този на Джим, бавен и гръмък.

— Колцина и на какво разстояние от нас? — попита скрутаторът.

— Трудно ми е да ги преброя… Поне четиридесет. На около триста крачки отзад.

— И от това разстояние могат да ни навредят — каза Флид, — ако го осъзнават.

— Мисля, че са го осъзнали, сър. Неколцина стрелят, но прекалено високо.

— Продължавайте.

Нещо отскочи от камъка недалеч.

— Това болт ли беше? — в паника изпищя Иризис. По-рано подобно попадение не би я притеснило, но сред кошмарната чернота звукът бе непоносим.

— Стрелят с парабола.

От известно време бяха вървели по нанагорнище. Сега то изчезна, заменено от лек наклон.

— Виждам въздухоплава! — възкликна Йорми. — Отвъд пролома, сред дърветата. Ще успеем.

— Не бързай с възторга — промърмори скрутаторът.

— Още много ли остава? — питаше Иризис. — Далече ли са войниците?

— На същото разстояние. Но не за тях трябва да се тревожим.

Стегнаха я ледени примки.

— А за какво?

— Не чуваш ли?

Тя чуваше единствено стъпките им върху камъка и ударите на собственото си сърце. Не, имаше и нещо друго — ритмично тропане, съчетано с метално стържене. Дори цяла симфония подобни звуци.

— Кланкерите на Джал-Ниш наближават по хълма. Отправили са се право към въздухоплава, за да го свалят.