Тетрарх [bg]

— Ти си занаятчията.

— А вие сте мистикът! — раздразнено каза Иризис. — Възловите точки излъчват силата, с която си служат мистиците, не е ли така? Занаятчиите не са достатъчно умни, за да работят с нея. За нас, простосмъртните, е достатъчно слабото поле.

— Не е нужен сарказъм. Трябва да си съдействаме, Иризис.

— Простете — искрено каза тя. — В лошо настроение съм. През последните няколко дни ми се струпа прекалено много.

— Наистина в по-голямата си част това е работа за мистик, но не се притеснявай да излагаш вижданията си. Ти как би подходила към проблема?

— Нямам представа… Помня, че Тиан беше изработила четец на аура, с който да открие причината за отказващите хедрони. Бих могла да изработя нещо подобно, макар че…

— Възловата точка е нещо далеч по-сложно от кристал — довърши Флид.

— И много по-опасно. Оон-Ми, Зойл, слушайте добре. — Тя събра мислите си и започна да описва приспособлението, което трябваше да сглобят.

— Тихо! — просъска останалият на пост. — Виждам нещо!

— По-точно? — тихо каза Флид.

— Мисля… мисля, че е лиринкс.

— Какво прави?

— Поел е по един скален ръб далече под нас.

— Какво ще търси един лиринкс тук? — учуди се Иризис.

— Кой знае? — каза скрутаторът. — Може би е съгледвач.

— Не е избрал подходящо място. Съседният хълм би бил много по-удобен — каза постовият.

— Може би наблизо има гнездо? — разнесе се гласът на Оон-Ми. — Или е тръгнал да се чифтосва…

— Лиринксите не са животни — студено рече Флид. — Те са не по-малко интелигентни от нас. Сега мълчете. И пригответе оръжията си.

— Изчезна — каза часовоят.

— Стойте мирно — посъветва Ксервиш. — Нека изчакаме.

Възцари се дълго мълчание, сетне Иризис чу шепот.

— Някой ще ми каже ли какво става? — хапливо попита тя.

— Нищо не се случва — отвърна скрутаторът. — Търпение.

Накрая часовоят се обади:

— Виждам го отново. Върви в обратна посока.

Последва дълго и мъчително (за Иризис) чакане, преди скрутаторът да вземе ръката й:

— Мисля, че вече е безопасно да проверим.

Слизането по стръмния и неравен път се оказа изключително трудно за сляпата жена.

— Някъде тук беше — каза часовият. Последва дълго дирене на следи.

— Открих! — обади се един от войниците.

— Това не са следи от единствено посещение — рече Флид. — Лиринксите са идвали тук и друг път.

Нужни им бяха часове, за да открият скалата, под която лиринксът се бе изгубил от погледа им. Но с изключение на няколко къса, приличащи на груба гъба, не откриха нищо.

— Може би е търсил място на сянка, където да се наобядва — предположи часовият.

— Мислех, че те ядат хора — промърмори друг войник.