Тетрарх [bg]

Няколко болта просъскаха подире му, изтръгнали следи от стените на акведукта, само че нито един не уцели. Междувременно Иризис презареди арбалета. Следващият й изстрел бе по-точен. Тичащият начело на преследвачите бе повален.

Войниците на Джал-Ниш отново спряха. Иризис и Джим се затичаха от двете страни на канала. Вече се намираха на достатъчно разстояние, за да не се притесняват от изстрели — освен случайни.

— Колко ни остава? — изкрещя жената.

— Почти левга.

Иризис си наложи да продължи напред, макар да изоставаше. Преследвачите бяха започнали да смаляват разстоянието и по времето, когато тя достигна върха на склон, отново се намираха в обсег. Иризис поспря да си поеме дъх, при което болт профуча между коленете й. Това чудотворно бързо премахна умората й.

Отвъд тя срещна останалите. Флид беше на крака. От лявата му ноздра се стичаше струйка червенина. Скрутаторът успя да се усмихне — ужасна гримаса на смърт.

И нейната собствена усмивка не изглеждаше по-добре.

— Как сте, Ксервиш? — промълви тя.

— Мога да вървя — немощно отвърна Флид.

— Това не е достатъчно. Можете ли да бягате като подгонен от демони? Защото преследвачите ни напредват бързо.

— Не мога. Но може да успея да сторя нещо по-добро.

— Нямам търпение да го видя.

— Няма да го видиш. Върви напред и не се обръщай.

— Но, сър…

— Върви! — Гласът му бе загрубял от напрежение. — Веднага!

Тя се затътри зад Джим и Йорми, но след няколко минути спря. Войниците сигурно вече изникваха отвъд възвишението. Какво ли възнамеряваше да прави старият глупак?

Флид бе застанал като разкрачен скелет, разпрострял встрани лице. Отдалеч приличаше на костеливо „Х“, останало да измолва дъжд от небесата.

Войниците се появиха. Двама от тях веднага приклекнаха, насочвайки арбалети към него. Болтовете щяха да го разкъсат. Защо не правеше нищо? Или бе решил да се пожертва, за да позволи на останалите да избягат?

Кълбо мъгла изникна между него и войниците. Може би скрутаторът опитваше да създаде някаква илюзия, но защо чак сега? Те просто щяха да стрелят през разгръщащия се облак, както и направиха.

Ивиците на изстрелите се врязаха в мъглата и се обгърнаха с нажежен огън, прогорил очите й с яркостта си. Иризис премигна и разтърка клепачи, но зрението й не се възстанови. Тя залитна назад и падна в канала, за щастие съдържащ малко вода.

Слепешком жената се изправи на колене. Паниката й нарастваше. Не виждам нищо. Ослепяла съм! Тя се удари първо в единия край на акведукта, после в другия. Струваше й се, че се е лишила и от останалите си сетива.