Торбарите [bg]

Вратата се затвори зад него, а аз присегнах за цигара. Облегнах се на таблото и дръпнах дълбоко дима в дробовете си.

Телефонистката на хотел „Чатъм“ откри Форестър в бара.

— Тук е Джонас Корд — казах аз. — Намирам се в „Уолдорф“, надолу по улицата. Искам да поговорим.

— Аз също — каза той. — Утре сутринта ще изпробват самолета.

— Зная. Затова искам да поговорим.

Пристигна в апартамента след по-малко от десет минути. Лицето му бе зачервено и изглежда бе прекарал целия следобед, прегръщайки бутилката.

— Изглежда, че старецът е прогледнал — каза той.

— Наистина ли си мислите така? — запитах аз, докато си пълнеше чашата.

— Можете да приказвате каквото искате за него, но Гадис е добър войник. Върши си работата.

— Налейте и на мен — помолих аз.

Той напълни една чаша и ми я подаде. Взех я.

— Мисля, че е време да престанете да си играете на войник.

Той ме изгледа.

— Какво искате да кажете?

— Мисля, че занапред „Корд Еъркрафт“ ще изпълнява големи поръчки на армията — започнах аз. — Нужен ми е човек, който знае нещата — хората, какво очакват от един самолет. Да ни създава приятели, да сключва договори. Знаете какво имам предвид.

— Разбирам какво имате предвид — каза той. — Да не се срещам повече с Вирджиния Гадис, тъй като не би отговаряло на интересите на компанията.

— Нещо такова — отвърнах спокойно аз.

Той си изля напитката в гърлото.

— Не знам дали ще се справя. От младежките си години съм във Въздушните сили.

— Човек никога не знае, докато не опита — уверих го аз. — Освен това, така ще вършите по-голяма работа за Въздушните сили, отколкото сега. Никой няма да ви спира да осъществите някоя от собствените си идеи.

Той ме погледна.

— Като стана дума за идеи — запита той, — чия беше тази — на Гадис или ваша?

— Моя — казах аз. — Реших го тази сутрин след разговора ни в кабинета на Мориси. И нямаше нищо общо с въпроса дали ще купят КЕ–4, или не.

Изведнъж се ухили.

— И аз го реших тази сутрин — призна той. — Бях готов да приема работата в случай че ми я предложите.

— Откъде искате да започнете?

— От върха — веднага отвърна той. — В армията най-много уважават най-голямото началство.

— Добре — съгласих се аз. Имаше логика в тези думи. — Вие сте новият президент на „Корд Еъркрафт“. Колко искате?

— Вие ме оставихте да си избера длъжността — каза той. — Аз пък ще ви оставя да ми определите заплатата.

— Двадесет и пет хиляди годишно плюс фонд за разноски.

Той подсвирна.

— Няма нужда чак от толкова. Това е четворно повече от сегашната ми заплата.

— Припомнете си тези думи, когато ме замолите за повишение — казах.

Двамата се засмяхме и отпихме.